Читать «Императорската перла» онлайн - страница 62

— Кой го е нападнал?

— Нападателят избягал, ваше превъзходителство. Доктор Пиен още лежи на улицата, където са го съборили.

— Как се е случило?

— Нахвърлили се върху него, както си вървял по улицата, близо до моста над канала. Разбойникът го повалил, но докато бъркал за парите на доктора, господин Ян чул виковете за помощ и изхвърчал от магазина си. Мъжът пуснал доктора и си плюл на петите, а господин Ян хукнал подире му. Само че онзи изчезнал в лабиринта от криви улички отвъд канала и господин Ян не успял да го спипа. После се върнал да провери дали доктор Пиен е още жив и в съзнание, и извикал портиера на храма да дойде да ни предупреди — стражникът си пое дълбоко дъх и продължи: — Доктор Пиен настоя да не го вдигаме, преди друг лекар да потвърди, че няма опасни счупвания.

Съдията Ди стана.

— Да идем там. Ти, началник, вземи съдебния лекар и няколко от твоите хора с носилка. Тръгвай, Хун!

Плътни черни облаци все така висяха ниско над главите им. Те бързо закрачиха сред задухата на улицата, като гледаха да се придържат към високия зид на трибунала. Когато наближиха конфуцианския храм, видяха една групичка мъже, струпани до портиерската къщичка. Началникът на стражата грубо разблъска насъбралите се да направят път на съдията Ди.

Доктор Пиен лежеше проснат на земята до зида. Ян тъкмо подпъхваше под главата му сгъната куртка. Шапчицата на Пиен бе отхвръкнала, панделката, пристягаща косите му, се бе изхлузила и по посинялото му лице бяха полепнали сивеещи влажни кичури. Над лявото ухо се виждаше голяма подутина, лявата половина на лицето му бе насинена до кръв. Робата, цялата в прахоляк, беше разкъсана от раменете до кръста. Съдебният лекар приклекна до него, а доктор Пиен промърмори:

— Прегледайте гърдите, таза, дясната ръка и десния крак. Главата ми е наред. Боли ме натъртеното, но не мисля, че слепоочието е засегнато.

Лекарят заопипва гръдния кош на доктор Пиен с чувствителните си пръсти, а съдията Ди пристъпи напред и запита:

— Какво стана, докторе?

— Вървях си по улицата. Отивах да прегледам една родилка на улица „Полумесец“, оттатък моста. Наоколо нямаше никой. Ох!… — докторът млъкна с изкривени от болка устни, докато лекарят опипваше ребрата му.

— Злосторникът се нахвърли върху него изотзад — ядно и бързо изрече антикварят.

— Изведнъж дочух зад себе си прокрадващи се стъпки — едва доловимо продължи доктор Пиен. — Тъкмо да се обърна, — някой ме халоса отляво по главата и аз се залепих за зида. Паднах полузашеметен. Мярна ми се някакъв висок силует, който се надвеси над мен. Започнах да викам за помощ, но онзи ме зарита жестоко и аз млъкнах от болка. Тогава разбойникът се наведе и раздра робата ми. После изведнъж се сепна. Видях го как хукна към моста, а господин Ян тичаше по петите му.

— Беше висок, в тъмнокафява куртка и панталони със същия цвят, ваше превъзходителство — възбудено обясни Ян. — Косата му бе привързана с парцал.

— Видяхте ли лицето му, господин Ян? — попита съдията Ди.

— Зърнах го само за миг, ваше превъзходителство. Кръглолик, с къса брада и бакенбарди. Така беше, нали, докторе?