Читать «Императорската перла» онлайн - страница 58

Съдията Ди взе ветрилото си. Облегна се на стола и продължи, като си повяваше бавно:

— Какво става снощи? Ку отравя Тун Май, докато гощава с доктор Пиен екипажите на драконите в Мраморен мост. Така Ку постига три цели с един удар. Първо, отмъщава на любовника на жена си. Второ, отървава се от един неудобен помощник. Трето, прибира чиста печалба от машинациите със залозите за състезанието. Ся Куан се явява на срещата в запуснатата къща, убива Кехлибар и занася на Ку златото. Тогава Ку съобщава на Ся, че златото всъщност не е било откраднато, а че срещу него е трябвало да получи Императорската перла, която Тун е скрил някъде в павилиона, и че Тун и Кехлибар са мислели да избягат с перлата в добавка към златото. Добавя и че умишлено не е казал на Ся по-рано за перлата, защото не е искал Ся да губи време да търси перлата в павилиона, след като убие Кехлибар. Изтъква и че това се е оказало умна предпазна мярка, защото Кехлибар по някаква неизвестна причина е била проследена до къщата от служители на трибунала, които за малко не хващат Ся. Накрая добавя, че все пак двамата ще се доберат до перлата. Ще отидат заедно сутринта и ще претърсят павилиона. Същата сутрин на зазоряване още с отварянето на градските врати Ку и Ся се добират до запуснатата къща поотделно: Ку излиза уж да се разсее с езда в ранната утрин, а Ся се преоблича като дърводелец, тръгнал рано по работа извън града. Ку оставя Ся да претърси павилиона, защото, докато Ся е улисан да търси перлата, Ку ще може спокойно да го убие, а и защото, претърсим ли ние павилиона, ще се разбере, че историята, която Ку ми разказа за перлата, е измислица от начало до край. Ку избира подходящ момент и разбива черепа на Ся с тухла, хвърля трупа в рова и се прибира с коня си в града. По-късно същия предобед присъства на заседанието на трибунала. На път за дома си вижда госпожица Лян да предвожда процесията към съдилището. Не познава нито нея, нито тримата бандити, но разпознава госпожица Ли. Осъзнава, че е станал провал и че похитителите ще издадат тайното му свърталище, дома на старата госпожа Мън зад даоисткия храм. А госпожа Мън го познава. Затова Ку избързва й я удушава. Вече се е погрижил за всичко. Отмъстил е на невярната си съпруга и на любовника й, върнал си е десетте кюлчета злато, освен тях е прибрал и печалбите от залозите. И Тун, и Ся, и госпожа Мън — единствените, които могат да свидетелстват против него, не са живи. Край!