Читать «Захапи за врата» онлайн
Тери Пратчет
Annotation
„Захапи за врата“ (на английски: Carpe Jugulum) е роман в жанр хумористично фентъзи, двайсет и третият по ред от поредицата на Тери Пратчет „Светът на диска“. Книгата е издадена през 1998 г. и е шестата, в която главни действащи лица са Ланкърските вещици.
В романа „Захапи за врата“ Тери Пратчет имитира традицията във вампирските романи и ги противопоставя на представят на модерния свят. Смесени са тези два основни образа — на модерния човек и на вампира.
Малкото планинско кралство Ланкър, дом на четирите вещици Баба Вихронрав, Леля Ог, Маграт Чеснова (вече кралица) и Агнес Нит, е изправено в нова опасност, въплътена във вампирското семейство, което тероризира хората. Това става точно преди кръщението на дъщерята на Маграт и краля във вярата в бог Ом.
Трите вещици — Баба Вихронрав, Леля Ог и Агнес Нит — се противопоставят на вампирите и в крайна сметка, не без чужда помощ ги побеждават.
--
Могъщ овес не е избрал най-доброто време, за да стане свещеник. Въобразявал си е, че идва в малкото планинско кралство Ланкър, за да изпълни простичка религиозна церемония. А сега се е озовал насред война между вампири и вещици и изобщо не е убеден, че този сблъсък някой е на страната на правдата.
Ето ги и вещиците… Младата Агнес наистина се двоуми за всичко. Маграт се опитва да съчетае вещерството със смяната на пеленки, Леля Ог е натрупала прекалено голям опит… а Баба Вихронрав винаги е насред големите неприятности.
Вампирите пък са интелигентни — не е лесно да се отървеш от тях с чеснова клизма или като застанеш до прозореца, хванеш пердето и подхвърлиш: „Не знам вие как се чувствате, но според мен тук е малко задушно“. Имат усет за стила, носят необичайни жилетки, не се застояват в ковчезите си и искат да впият зъби в бъдещето.
Могъщ Овес знае, че може да се опре на молитвата, но му се искаше да има и брадва.
Тери Пратчет
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
Тери Пратчет
Захапи за врата
През разпокъсаните черни облаци се носеше пламък като умираща звезда, неспирно падащ към земята…
…тоест към земята в Света на Диска…
…но за разлика от всяка друга досегашна звезда понякога успяваше да насочи полета си. Ту се издигаше, ту се мяташе настрана, но неумолимо продължаваше надолу.
Снегът по склоновете се осветяваше за миг, когато пламъкът профучаваше над тях.
Тук самата земя се спускаше. Сиянието се отрази в стени от синкав лед, щом пламъкът се вмъкна в началото на теснина и се устреми през завоите и криволиците й.
Светлината угасна внезапно, но нещо продължи да се рее през опряната от луната урва между зъберите.
Изскочи от дефилето пад върха на хълм, където топящата се вода от един глетчер падаше към далечен вир.
Противно на всякаква логика тук имаше долина, или по-скоро плетеница от долчинки, вкопчили се в ръба на планината преди почти отвесното забиване на склоновете й в равнините. Под по-топлия въздух блещукаше езерце. Виждаха се горички. Забелязваха се и мънички ниви като шарена черга, метната между камъните.
Вятърът утихна. Въздухът омекваше.
Сянката закръжи.
Далеч под нея още някой навлизаше в долчинките, без да бъде забелязан и без да забелязва никакви препятствия по пътя си. Трудно се различаваше какво мърда там, пиренът шумолеше, сякаш многочислена армия от мънички създания напредваше в единен устрем.
