Читать «Да нахраниш орела» онлайн - страница 13
Любен Дилов
Какво толкова ми каза оня глас, което да не съм могъл и сам да си го кажа?…
И ето ме пред диктофона — изпортен, раздвоен човек, една развалина, останала от някогашния монумент на космонавт-изпитател! Лекарите продължават да ме кърпят, уверяват ме, че още двайсет години съм щял да бъда трудоспособен, но за толкова дълго не ми трябват сили. Поне за пет дано още ги имам — обещаха ми, щом съоръженията на Марс бъдат готови, аз пръв да полетя през новия тунел.
Това е, което още ме крепи. А понякога дори и отмъстително се развеселявам, както сега, когато се опитвах да погодя номер на ония, които твърдяха, че са чели тия мои спомени: сегиз-тогиз се мъчех да продиктувам нещо друго, различно, в последния момент да променям мисълта си. Но нали не знам какво те са чели? Значи пак аз се оказвам глупакът! И тогава вече ми става истински весело, защото виждам как в определена дата ония там, в бъдещето, с тържествени физиономии полагат венци и държат речи край Паметника на първите хрононавти, под който ще лежа и аз, редом до Тюнин…
Хрононавт! Гръмка дума за нещо, което не се отличава кой знае колко от шимпанзетата, които по традиция първи изстреляха във времето. Е, кураж се искаше, вярно, но още за колко професии се иска готовност да пожертвуваш живота си! Новото, което аз открих тогава, бе, че е по-леоно да се простиш със живота си, отколкото със своето време. А това май наистина заслужава паметник. Тъй като обаче „откритието“ ми дойде по-късно и аз бях си излетял към бъдещето с маймунската наивност и уплаха, то и паметникът не може да не крие във фундамента си малко ирония. Но в колко ли паметници не е вградена и иронията на времето?
Това, разбира се, също си е едно мое видение, една приказка, подобно на тая за орела, който яде от плътта ти, за да те изнесе от Долната Земя в Горната.
info
Информация за текста
Сканиране и разпознаване: Мандор, 2001
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1289]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:31
