Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 23

Чудесната зеленина, романтический изглед на тия громадни скали, из пукнотините на които стърчат, увиснали над пропастта, великански недосегаеми борове, видими от дола като малки дръвчета, съставляват нещо действително грандиозно и наистина привличат не само очите на пътника, но и любопитството му. Те разпаляват дързостта на посетителите, подкустрят решителността им и ги възбуждат на героически подвизи — да оборят затрудненията и препятствията и да се изкачат до самия връх. Казват, не на едного смелостта е била причина за разни неприятности и разочарования. Обаче имало е, ако и единични решителни и енергични личности, които са сполучвали да оборят всичките препятствия, да се изкачат и да оставят по един паметник на самите върхове. Такива паметници са ту исполински късове, ту някое громадно знаме, които отдолу се виждаха като обикновени надгробни дървени кръстове или пък детски кърпи. Мнозина от тия дързовити духове на връщанието си клели са се и уверявали, че не им е било възможно да идат по-надалеч и по-нагоре, защото са гледвали такъв или инакъв блуждающ хищний звяр, който им пресеквал пътя. Други пък са казвали простичко: изпречи ни се една громадна пропаст, която нямаше никаква възможност да преминем безнаказано; или пък — стъмни се и не оставаше време за по-нататък, нито пък дързост за пренощуване в едно такова диво и безплодно място, гдето на всекий час можахме да станем жертва на гладните диви зверове.

Именно на такъв подвиг, казваха, уж се бил решил и господинът. Той бил, ужка, заръчал още от вечерта да му приготвят един дървен кръст и на другата заран, придружен от още едного подобен нему авантюрист, отправил се на върха, мъкнейки кръста на плещите си. Като не могли до вечерта да се изкачат, понеже трябвало да лъкатушат много време, да отдъшат между дърветата и да рекогносцироват местността, решили се да пренощуват до една чудовищна скала, под един многовековен стар бор. През нощта се случила грозна и силна буря; борът бил свален, а тий затиснати на място. Последовавшите след бурята поройни дъждове свлекли бора и раздавените под тях двоица души в Черна, която ги отнесла надалеч.

Другият разказ се яви наблизо след приемането на писмото.

Разказваха, че господинът се бил присъединил до едни ловци у горното течение на Черна, гдето пътят води надалеч в гората. Той вървял с тях до едно място и веднага изчезнал между буйните треви и гъстите дървета. Ловците, като съгледали отсъствието му, върнали се да го търсят, но господинът се изгубил. Върнал ли се той доброволно, или се погубил в гората, Бог знае това. Отпосле същите ловци разказваха и утвърждаваха, че малко след изчезванието на третия им другар, веднага били поразени от глухия шум на едно по друго два пъти изпразнений револвер. Като се върнали в ближното село, тий обявили на местната власт за подозрителния гръм. Повдигнала се цяла потеря да търсят неизвестния и странен господин, но потерята се върна без нищо, както и отиде. Истина ли беше всичко това, или проста измислица, никой не беше в състояние да утвърди положително.