Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 22

Преследванията и издирванията траеха цели три недели, но те бяха безплодни. Какво стана господинът, от него час никой не можа да каже нищо положително. Слухове се пръскаха, че бил найден удавен край устието на река Черна и завален безобразно с един голям камък, свлечен от планината чрез стремителното течение на тая рекица. Стече се много народ да го гледа, но никой не можа да познае господина в удавения. По едно време мълвата беше разгласила между публиката, че някой си пътник случайно видял господина, като заминувал за навътре в Баната. Но чрез телеграфа стана явно, че то бе чиста лъжа и едно просто заприличвание с едного другиго господина, който не бил даже и влах, а бил някой си банатски сърбин. Местната полиция взе такива мерки, преди които речений господин не би могъл да се удали на никъде безнаказано. Освен това, и да можеше да избяга от нейната бдителност, полицията можаше да го улови на първата, на втората или най-далеч на третата станция или нощна почивка, защото в Австрия и другаде навсякъде по ханищата и гостилниците лежат особни книги, в които се записват всички случайни преходящи, денят, часът, народността, името, презимето, занятието, номерът на пашапорта му и отличителните му белези, и да го доведе силом на мястото, отгдето биде потърсен.

Освен него и пашапортът му се намираше в мехадийската полиция, ще рече, без никакъв вид той не можаше да се отстрани по-надалеч от окръжните села в горите. Ето по коя причина полицията го диреше наблизо, а не твърде далеч от Мехадия; тя имаше и право.

Тъй или инак, бдителността на разпилените катани остана безуспешна.

Минаха се още няколко дни и публиката престана да говори за тоя факт. На дневния ред имаше други въпроси и други истории със съвсем нов характер.

От всички предположения за начина, как се е изгубил господинът, по мнението на по-голямата част от публиката в Мехадия, най-вероятни са разказите, които в последствие станаха предание.

Първий от тях се яви наскоро след второто и последно изчезнувание на господина. Той състои в следующето:

Известно е, че зад левия бряг на река Черна се възвишават стръмните ридове на Карпатските планини. Освен зверовете и изкусните лесничари рядко кой други може да се изкачи направо до самия им връх, на който височината съдържа, както искат да кажат, приблизително до 2000 метра. До едно място тая стръмнина е покрита с разни растения и дървеса, измежду които има проведени лъкатушни пътечки; тия пътечки ту се пресичат и кръстосват, ту се сливат в една и водят в тук-там устроените павилиони и изкуствени градини, които нито се забелязват от долината. По-нагоре растителността става по-рядка, а у самия връх на стръмнините тя като че се изгубва под правите, голи, снеговити скали, с които се завършват речените ридове.