Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 2

Уолтър усети върху лявото си ухо неочаквано топлия дъх на Малачи Насуно. Обърна се и видя масивните, дълбоко изрязани черти на стария професионален войник.

— Какво има? — тихо запита Малачи. — Защо плашиш момчето?

— Исках да се измъкне, ако успее — отвърна Уолтър. — Ние останалите сме загубени.

Кокалестото стогодишно лице на Малачи се втвърди като застиващ метал и сивите храсталаци на веждите му се събраха.

— Говори за себе си — каза той. — Когато умра, ще умра. Засега обаче съм жив. Какво има?

— Не зная — рече Уолтър. Измъкна кубчето от мантията си и го показа. — Всичко, което зная, е, че получих това предупреждение.

— Пак твоите екзотични фокуси-мокуси — изръмжа Малачи, ала изръмжаването му не бе съвсем пренебрежително. — Ще ида да предупредя Авдий.

— Няма време. — Дланта на Уолтър хвана все още масивната предмишница и спря бившия войник. — Авдий от години е готов да посрещне своя личен бог. Трябва да очакваме, че всеки миг ще започнат да ни наблюдават. Колкото по-малко изглежда, че очакваме нещо, толкова по-голям шанс ще има Хал да се измъкне.

Далече, на сенчестия бряг на езерото яркото тяло на гнездяща патица-арлекин изневиделица изскочи на открито и запърха, полутичайки, полулетейки, по потъмнялата повърхност на водата към друга част от брега. Уолтър си отдъхна.

— Браво на момчето — рече той. — Сега просто трябва да се крие.

— Ще се крие — мрачно каза Малачи. — Той вече не е момче, а мъж. Вие с Авдий непрекъснато забравяте това.

— Мъж? На шестнайсет? — попита Уолтър. Бързите старчески сълзи неочаквано навлажниха външните ъгълчета на очите му. — Толкоз бързо?

— Той е достатъчно мъж — изръмжа Малачи. — Е, кой идва? Или какво?

— Не зная — отговори Уолтър. — Това, дето току-що ти го показах, е просто устройство, което предупреждава, че се задава рязко увеличение на налягането на онтогенетичната енергия. Нали помниш, че ти казах, че едно от последните неща, които успях да ги накарам да свършат на Мара, беше да направят пресмятания за момчето. Изчисленията сочеха висока вероятност той да се сблъска с кулминация на налягането на текущите исторически сили преди седемнадесетата му година.

— Е, ако е само енергия… — изсумтя Малачи.

— Не се самозалъгвай! — каза Уолтър доста рязко за маранец. — Когато това стигне тук, ще се намерят хора или неща, чрез които то да прояви своето влияние, точно както торнадото се проявява чрез внезапен спад във въздушното налягане. Може би… — Той млъкна. Погледът на Малачи се бе отместил от маранеца. — Какво има?

— Вероятно това са Другите — спокойно рече Малачи.

Благородните му ноздри се разшириха, сякаш душейки захладняващия въздух, сега обагрен с небесно розовото сияние на залеза, което бе започнало да се стича между леко мацнатите с бяло планински върхове.

— Защо каза това? — Уолтър скришом се озърна, но не видя нищо.

— Не съм сигурен. Предчувствие — отвърна Малачи.

Уолтър долови хладината в него.

— Лошо постъпихме с нашето момче — почти прошепна той.

Очите на Малачи се преместиха обратно, за да се фокусират върху него.