Читать «Последната енциклопедия» онлайн - страница 12

— Това, което не обича загадките, е екзотичната ти кръв — каза Дахно. — Къде ще стигнем, ако се захващаме с разгадаването на всяка загадка, на която се натъкнем? Нашата задача е да контролираме машинарията, а не да я разбираме. Кажи ми има ли друг начин, по който няколко хиляди души могат да се надяват да управляват четиринадесет свята.

— Може и да си прав — рече Блейс. — Само че това все пак е небрежна работа.

— Блейс, овнето ми — каза Дахно. Също като при Блейс преди малко гласът му се промени едва-едва, ала в очите му се отрази червената светлина на огъня. — Аз никога не съм небрежен. Знаеш го.

Откъм езерото подухна свеж нощен бриз. Лекият и внезапен порив на вятъра шибна клоните на един люляк в стъклото на друг от прозорците на библиотеката. Двамата мъже вътре веднага погледнаха към звука. Хал безшумно отстъпи от прозореца в по-плътната сянка.

Сега обучението му го подтикваше да се махне оттук. Време беше да тръгва. Той се полуизвърна към терасата, все още неосъзнал ясно в ума си истинската картина на видяното, но с празното усещане, че напуска нещо, към което никога повече няма да има възможност да се върне. Само че обучението му бе предвидило и това усещане, така че той го преодоля. Обърна гръб на терасата и къщата и в тих тръс побягна между околните дървета.

В околността имаше настлани с чакъл шосета за трафика на коли на въздушна възглавница, но пътят, който Хал избра, ги заобикаляше. Бягаше равномерно и с лекота през ухаещия на бор нощен горски въздух. Стъпките му не издаваха никакъв звук по мъртвите иглички от дърветата на земята и вдигаха съвсем малко повече шум по ивиците гола скала и твърда почва. Движеше се равномерно с дванадесет километра в час и след малко повече от час и половина стигна до малкия търговски център, известен под името Търкел. Имаше цяла дузина други такива центрове и две градчета, които бяха по-близо и до които можеше да стигне за по-малко време, но някакъв неосъзнат инстинкт — резултат от неговото обучение — го накара да избере Търкел.

Благодарение на този инстинкт в Търкел той трябваше да изчака само четиринадесет минути, преди движещия се по разписание автобус да спре там по пътя си към Боузман, Монтана. Хал беше единственият пътник, който се качи в меката планинска нощ. Влезе в автобуса и вкара един от кредитните билети, които носеше, в устройството за автоматичен контрол. Устройството отбеляза таксата за това пътуване, затвори вратите зад гърба му с мека „въздишка“ и отново вдигна превозното средство във въздуха.

Пристигна в Боузман малко след полунощ и хвана совалка до космодрума в Солт Лейк. После, докато ранното утро обагряше в розово небето зад околните планини, взе орбитална совалка от космодрума до едно забулено в сиво кълбо — Последната Енциклопедия — което плуваше в орбита около Земята на хиляда и шестстотин километра над нейната повърхност.