Читать «Господаря на вълците» онлайн - страница 23

— Надявах се да си тръгнеш.

— Искам да знаеш, че ще се върна. — Той коленичи до нея.

Дали онази русокоса жена ще е с него? Обзе я ревност. Как се осмелява да я обладае, когато онова момиче пътува навсякъде с него? О, тя го мразеше. Дали не отиваше при другата жена след всичко, което се случи между тях?

— Сигурен ли си, че искаш да прекараш нощта при мен?

— Какво?

— Ами другата… — откъсна се от устата й, без да иска.

— Коя друга?

— Няма значение. Тръгвай вече!

— Коя друга? — изрева той.

Тя още повече доближи брадичката си до коленете.

— Брена! Гадателката на викингите!

— Тя е полуирландка.

— По дяволите! — още повече се ядоса Мелизанда.

Това го накара да се засмее.

— Все още ли ревнуваш, мила?

— Никога. Чувствам облекчение, когато съдбата ни разделя — излъга тя, наблюдавайки го внимателно.

— Е, аз не се страхувам. Тази нощ съдбата няма да ни раздели. — Тонът му стана сериозен. — Мелизанда, поне веднъж в живота си ме послушай. Битката едва сега започва. Нямаш представа какви трудности ни очакват в бъдеще.

Нима той не разбираше колко мъчително беше миналото за нея.

— Мелизанда!

Тя тръсна глава и отново го погледна студено.

— Каквото и да правя, ти си по-силният — изсъска тя.

— Да, по-силен съм — съгласи се той предпазливо.

— Тогава, върни се през нощта, силата е на твоя страна.

— Запомни само, че сънят ми е лек. Не смей да посягаш към ножа, защото тогава за първи път ще разбереш наистина какво значи викинг.

Тя затвори очи.

— Вече видях как постъпват викингите.

— Мисля, че все пак ти беше приятно. Мелизанда, досега не се разбирахме много добре. Но отсега нататък те предупреждавам. Ти си моя жена. В името на твоите и моите богове, моля те, помогни ми. Не се излагай повече сама на опасности. Жофроа те желае толкова силно, колкото иска и тази крепост. Не ме плаши самият той, а неговите стремежи. Повярвай ми, трябва да ме послушаш. Чуй ме и разбери! Желая ти само доброто.

Тя повдигна очи и се вгледа в неговите.

— Не мога да бъда твоя жена. Разделят ни твърде много неща. Аз…

— Първо излез от студената вода — отсече той. Захвърли меча си и я издърпа от ваната. Мелизанда заудря с юмруци, но те не помогнаха и тя се намери на леглото. Конар отново лежеше отгоре й.

— Не ме предизвиквай, скъпа. Нима искаш още? — Той присви очи и добави по-меко. — Не виждаш ли, че цялата си замръзнала? — Той погали с палец бузата й и докосна долната й устна. — Запомни, че съм дошъл тук, за да остана завинаги. Не ме интересува дали това ти харесва или не. — Той се притисна до нея и прошепна: — Връщам се като твой съпруг, за да живеем заедно от днес нататък.

— Не се надявай, да ме намериш тук, когато се върнеш — извика непокорно тя.

После стисна зъби, едва удържайки сълзите си. Не искаше да се разплаче. Прехапа долната си устна и замълча, надявайки се той да си отиде.

Най-накрая Конар стана. Тя бързо се промъкна покрай него и дори не погледна как той взе меча си и напусна стаята.

Сгуши се под кожите на леглото и продължи да трепери. Страхуваше се да мисли за това, което беше станало. Още повече се страхуваше от бъдещето. Той щеше да се върне довечера. Щяха да живеят заедно, както повелява бракът. Той я желае и тя ще е негова. Отново потръпна. Спомни си думите му: „Благодаря на бога, че не те обичам!“ О, боже, не ми позволявай аз да го обичам. Моля те, боже!