Читать «Господаря на вълците» онлайн - страница 158

Иърин и Олаф пристигнаха отново на гости и дядото често яздеше с внука си, който беше вече на две години. Дори сега Мелизанда не смееше да се отдалечи от крепостта сама. Конар беше заминал преди няколко дни на преговори с Одо и други барони и й липсваше. С нетърпение и жар очакваше завръщането му. Олаф, който знаеше колко Мелизанда обича да седи до потока, предложи да я придружи заедно с Роби дотук. Бяха взели малко хляб, сирене и вино, за да обядват под дърветата.

След това Олаф и Роби си тръгнаха и Мелизанда остана сама. Гледаше клоните и мечтаеше, омаяна от пъстрите есенни цветове.

Животът й беше пълен. От време на време имаше и бури, но чувствата на двама им с Конар бяха дълбоки и силни и бурни като нрава им.

Изведнъж тя чу слаб звук и вдигна глава.

Конар се беше върнал.

Мъжът, когото познаваше така добре, се извисяваше сега пред нея, възседнал Тор — широкоплещест, с ризница и огненочервен плащ на раменете. Беше сложил и шлема си, защото времената бяха все още несигурни и отвсякъде дебнеше опасност. Очите му блестяха като синьото небе. Изглеждаше величествен и непобедим.

Викинг. Рус, висок, устремен, завладяващ. Видът му я изпълваше с радост повече от всякога.

— Конар — извика тя нежно и протегна ръце насреща му.

— Внимавай, скъпа! — Той скочи от коня, хвърли шлема си на земята, приближавайки се бързо към нея. Помогна й внимателно да се изправи — Мелизанда беше бременна в деветия месец с второто им дете.

— Мога и сама — започна тя.

— Пак проявяваш инат — обвини я той. — Както обикновено. Тук съм, за да ти помогна. Стой мирна.

Въпреки тромавостта й той бързо я вдигна на ръце и седна под едно дърво с нея на скута си. Подпря се на дънера.

— Така удобно ли ти е?

— О, Конар! — Тя го погали по бузата и го целуна. Направи го продължително и бавно, потръпваща от близостта му и от ласкавия му допир. Когато отлепи устни, той доволно изръмжа. Очите му блестяха щастливо и погали нежно корема й.

— Любов моя! Съжали един уморен мъж, който цял ден е яздил и очаква отново да стане баща.

Тя смръщи вежди.

— Значи така. Упрекваш ме, че се радвам да те видя.

— Никога — погали я той. — Надявам се, че си добре.

Тя се усмихна и се отпусна в ръцете му.

— Благодаря, добре съм. Също и Роби.

— Видях го с баща ми. И двамата са добре, сам се убедих.

Мелизанда се усмихна, а след това се натъжи.

— А как вървят нещата в Париж? Успяхте ли?

Конар въздъхна.

— Искат да свалят от трона Луи. Бароните са го решили, а и кой ще защити един слаб крал? Ние се сражавахме за него храбро, а той отново ни предаде.

Мелизанда го погали по бузата, чувствайки, че той съжалява за всичките жертви, дадени в Париж.

— И какво ще стане?

— Империята на Шарлеман ще бъде разделена. — Той я погледна в очите. — Одо ще стане крал на Западна Франция и ние ще сме му васали.

— Това те удовлетворява, нали?

— Да, наистина — Конар се замисли. — Земите на Жофроа ни принадлежат, а получихме и още земя на изток. Това харесва ли ти?