Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 204

Той я целуна по челото.

— Моята несравнима графиня и бъдеща дукеса.

Тя каза колебливо:

— Имам една молба.

— Каквото поискаш — отвърна той просто.

Тя прехвърли десетина различни начина да изрази това, което искаше да каже, преди да пророни:

— Робин е моето семейство. И винаги ще бъде.

Рафи й се усмихна разбиращо:

— И ти не искаш да постъпвам като ревнив, обзет от мания за власт, видиотен съпруг. Права си, така е честно. Аз харесвам и уважавам Робин страшно много. Ако се потрудя малко, може би ще успея да убедя себе си, че е твой брат. Той винаги ще бъде добре дошъл в дома ни и искрено се надявам често да ни посещава. Това ли искаше да чуеш?

— Да, любов моя. — Нещо коприненомеко се притисна чувствено до нея, тя погледна надолу и видя Рекс, който явно беше решил, че е безопасно да се изтегне до голия й хълбок. — Ами Рекс?

Рафи се засмя.

— И той е добре дошъл. Всяка къща има нужда от коте, а сега, когато съм се разкаял…

Веселият й смях проехтя из градината, докато тя повдигаше лице към Рафи, прокарвайки пръсти през черната му коса, сливайки тялото си с неговото в чистата наслада на близостта.

И когато устните им отново се съединиха, тя усети за миг огромна благодарност, че градината беше така уединена. Имаха да си наваксват толкова много години.

КРАЙ

ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Макар че Виенският конгрес е много добре известен, за Парижката мирна конференция от 1815 г. се знае сравнително малко. А тя е изключително важно събитие, с което най-накрая е бил сложен край на Наполеоновите войни.

Въпреки че съм си позволила известна свобода, историческият фон на събитията е съвсем истински. През лятото и есента на 1815 г. Париж кипи от конспирации, заговори за убийства и политически подводни течения. Лорд Касълрий наистина е ритнат от кон в средата на септември и след няколко дни в спалнята му в британското посолство е свикана важна среща.

Изкуството и политическите затворници бонапартисти стават предмет на сериозни противоречия, а описанията на събитията в Лувъра и на площад „Карусел“ следват историческата истина. Французите обаче имат последната дума; когато подписаният договор в крайна сметка оставя в Париж откраднатите произведения на изкуството, никой и не помисля да включи към тях многобройните шедьоври, изпратени в провинциалните музеи.

Някои от най-значимите бонапартистки военни дейци са екзекутирани. Маршал Мишел Ней, „най-смелият от смелите“, посреща невероятно смело смъртта си пред наказателния взвод. С помощта на британски поданици друг висш офицер избягва от затвора, преоблечен в дрехите на съпругата си, доказвайки още веднъж, че изкуството отстъпва пред живота, когато стане дума за фарс.

Виенският конгрес и мирният договор от 1815 г. понякога биват наричани реакционни, защото необвързаният Свещен съюз на царя се обърква с Четворния съюз, който всъщност подписва мирния договор на 20 ноември 1815 година. Именно Свещеният съюз бива използван като оръдие на реакционните сили, докато Четворният съюз предлага една прекрасна нова идея — когато в бъдеще възникнат затруднения, великите сили да се събират и да обсъждат положението. От това семенце по-късно покълна Обществото на народите, а след това, в двадесети век, и Организацията на обединените нации.