Читать «Наследниците на Винету» онлайн - страница 254

Младия орел отговори незабавно и с крепка увереност:

— Не само се осмелявам, но то е даже лесно, много лесно.

— И кога можеш да го извършиш?

— Веднага щом пожелаеш. Сега или по-късно. За мен е без значение кое време ще определиш.

— В такъв случай сега още не. Днешният ден е насочил вниманието си към нещо друго. Но аз ти благодаря за твоята твърда увереност. Тя ме прави крепък в моята вяра за бъдещето! Ние ще отворим гробниците на мъртвите императори и крале. Ще намерим книгите и душата на нашата раса, която дреме в тях, ще се пробуди от хилядолетния си сън. Тя ще израсне и стане голяма, както са станали големи душите на другите раси, и никой вече няма да ни попречи да се доберем до висините, определени ни от Маниту за жилище.

От мястото, където се намирахме, погледът ни достигаше, както вече казах, долу до Воаловия водопад. Сега видяхме там Херцле с инженера и няколко индианци, които носеха фотографската апаратура. Тя се намираше следователно в пълна деятелност и изглежда беше спечелила инженера. А ние се върнахме до кулата и оттам в Замъка, където за моя изненада заварих да ме чакат Олд Шуърхенд и Апаначка.

— Не се учудвайте, че ни виждате у вас — заговори ме първият. — При вас ни води една неясна, но както изглежда, извънредно важна работа. Познавате ли така наречения Нигър, който държи работническата кантина?

— Видях го веднъж — отговорих.

— Говорихте ли с него?

— Не.

— Значи не сте го оскърбявал?

— Никога.

— Въпреки това той таи ужасна омраза към вас. Защо, навярно можете сам да се досетите. Той стои на наша страна. Ние следователно не можем да го гневим. Но той е един крайно необмислен, сприхав и брутален тип и изглежда сега се кани да отиде твърде далеч в ненавистта си към вас. Преди малко беше по един делови въпрос при нас и по тоя повод заговори за вас по начин, който ни разтревожи. Каза, днес бил последният ден от живота ви; щели и други да се простят с живота; днес щяло да си покаже кой е повелителят и господарят на Маунт Винету. Изглежда се беше напил. Досега ние го смятахме за верен, ала тези приказки събудиха у нас съмнения. Дойдохме да ви предупредим. Явно нещо се мъти срещу вас, но за съжаление не успяхме да разберем какво.

— Благодаря ви! — отговорих. — Аз вече съм предупреден.

— Вярно ли? Това ни радва! Вие сте си все старият! Винаги знаете повече от нас! Та, кажете, правилно ли е предположението ни? Предприема ли се нещо против вас?

— Не само против мен, а и против вас.

— Наистина ли? Какво?

— Канят се и мен, и вас, изобщо всички ни да пречукат. Уведомен съм за всичко и не възнамерявах да говоря, преди да е отминало всичко, но понеже сте честни спрямо мен, вашия противник, ще ви се доверя.