Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 31

Но като направих справката, установих, че пътуването ни може да се осъществи само с една смяна в Ексетър. Бързах към Поаро с информацията, когато се случи да мина покрай туристическото бюро, където видях да пише:

Утре. Целодневна екскурзия с автобус до Чарлок Бей. Тръгване в 8.30 сутринта. Маршрут през най-красивите места на Девън.

Попитах за някои подробности и се върнах в хотела, изпълнен с ентусиазъм. За нещастие обаче Поаро не сподели чувствата ми.

— Приятелю — рече ми той, — откъде е тази страст у вас към автобусите? Влакът е за предпочитане, нали? Гумите му не се пукат, с него не се случват и злополуки толкова често. Не те тормози течение. Прозорците могат да се затворят и вътре да не духа.

Аз намекнах деликатно, че тъкмо достъпът на свеж въздух ме привлича най-много в откритите моторни возила.

— А ако вали? Вашият английски климат е толкова променлив.

— Ако вали, отвореният автомобил има сгъваем покрив. А ако вали силно, екскурзията няма да се състои.

— А! — възкликна Поаро. — Да се надяваме тогава, че утре ще вали.

— Е, щом мислите така…

— Не, не, mon ami, виждам, че с цялото си сърце желаете да отидем на това пътешествие. За щастие взел съм със себе си балтон и два шала. — Поаро въздъхна. — Но ще имаме ли достатъчно време в Чарлок Бей?

— Страхувам се, че ще се наложи да останем там за през нощта. В маршрута влиза обиколка на Дартмур. Ще обядваме в Манкхамптън. Пристигаме в Чарлок Бей към четири часа, автобусът потегля обратно в пет и пристига тук в десет часа.

— Така ли! — учуди се Поаро. — И има хора, които вършат това за удоволствие! На нас, разбира се, се полага намаление, след като няма да пътуваме обратно, нали?

— Не зная дали това е възможно.

— Ще настояваме.

— Хайде, Поаро, не бъдете стиснат. Знаете, че не сте толкова беден.

— Приятелю, въпросът не е в стиснатостта, а в принципа. Ако бях милионер, пак щях да платя само това, което е справедливо и правилно.

Ала точно както очаквах, този път Поаро беше обречен на провал. Господинът, който ни издаде билетите в туристическото бюро, беше спокоен и не се нервираше, но бе непреклонен. Той твърдеше, че трябва да се върнем с автобуса. Дори изтъкна, че трябва да заплатим допълнителна такса, задето искаме привилегията да останем в Чарлок Бей.

Сразен, Поаро плати исканата сума и напусна бюрото.

— Англичаните са лишени от усет за пари — промърмори той. — Забелязахте ли, Хейстингс, един млад човек, който плати пълната такса и не скри намерението си да остане в Манкхамптън?

— Не мисля, че съм го видял. Всъщност…

— Всъщност не отделяхте очи от онази симпатична млада жена, която взе съседното място № 5 до вашето. О! Да, приятелю, видях ви. И тъкмо когато се гласях да взема места 13 и 14, които са в средата и добре закътани, вие грубо се провряхте напред и казахте, че места 3 и 4 са по-подходящи.

— Наистина, Поаро — казах аз, целият пламнал.

— Червеникавокестенявите коси — те винаги са ви привличали!