Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 155

Бяха стигнали до улица Юнион, когато дочуха да ги догонват бързи стъпки, в които имаше нещо познато и това й даде две секунди време, за да се подготви за срещата с капитан Уентуърт. Той ги настигна, но не каза нищо, тъй като не знаеше дали трябва да отмине или може да повърви с тях. Само погледна Ан. Тя успя да се овладее достатъчно, за да срещне погледа му много приветливо. Бледите й страни поруменяха, а колебливите й движения станаха решителни и сигурни. Той тръгна от другата й страна. Внезапно озарен от някаква идея, Чарлз попита:

— Капитан Уентуърт, в коя посока е пътят ви? Само до улица Гей ли отивате или ще продължите нататък?

— Още не съм решил, — отвърна изненадан капитан Уентуърт.

— Ако ще се качвате към Белмонт, дали няма да се отбиете до Камден Плейс? Защото ако имате такава възможност, няма да проявявам излишни скрупули и бих ви помолил да подкрепите мис Ан до входа на бащиния й дом. Тази сутрин никак не е добре и не бива да върви сама толкова дълго, а аз пък се уговорих с един човек на Маркет Плейс — обеща да ми покаже една страхотна пушка, която тъкмо се кани да изпрати на купувача. Каза, че няма да я опакова до последния момент, за да мога да й хвърля едно око, и ако не отида веднага, ще изтърва тази възможност. Както ми я описа, много прилича на моята двуцевка, дето стреляхте веднъж с нея близо до Уинтроп.

Възражения просто не бяха възможни — капитанът можеше само да прояви съвсем уместна пъргавина, която в очите на околните изглеждаше като проява на вежливост и желание да помогне, а когато най-после останаха сами, вече можеха да дадат воля на грейналите си усмивки и ликуващия си дух. Чарлз слезе обратно до улица Юнион само за половин минута, а двамата продължиха да вървят заедно. Не след дълго успяха да си разменят достатъчно думи, за да определят в коя посока да тръгнат, като решиха да повървят по една сравнително тиха и уединена пътечка от чакъл, където предстоящият разговор щеше да превърне този миг в истински божи дар и да го увековечи сред най-щастливите спомени на бъдещия им съвместен живот. Тук отново си размениха онези чувства и обещания, които някога им се струваха напълно достатъчни да им осигурят щастие, но бяха последвани от дълги години на раздяла и отчуждение. Оттук се върнаха в миналото, а усещането им за щастие при тази нова среща като че ли бе по-възвишено и по-пълно, отколкото бяха очаквали, самите те бяха станали по-опитни, по-нежни и по-сигурни, защото знаеха истината един за друг, познаваха характера и чувствата на любимия човек; бяха много по-готови да действат и причините за тази готовност бяха много по-обосновани. И тук, най-после, докато бавно се изкачваха нагоре по полегатия склон, невиждащи никой около себе си — нито шляещите се политикани и шумните вестникари, нито флиртуващите кокетки, нито пък бавачките и хлапетата — тук се отдадоха на онези сладостни видения и признания, и най-вече — обяснения, непосредствено предшествали сегашния миг, така пространни и болезнено любопитни. Преминаха през най-деликатните нюанси на предишната седмица, а за вчерашния и днешния ден сигурно щяха да говорят до края на живота си.