Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 95

Бил се огледа. Хам Дуо кимаше насън, докато Извънземния историк кимаше наяве. Мрънът пошепна в ухото му:

— Бил, направи го. По-късно ще измислим нещо.

— Не разбирам какво искаш да направя.

— Просто се съгласи. Сам ще видиш.

— Добре — склони Бил. — Да опитаме.

Той зачака. Нищо не се случваше.

— Добре де, какво става? — попита не след дълго.

И тогава в ума му нахлу раздираща енергия. Всичко наоколо се люшна и затрепери като пометен от ураган мизансцен. После, още преди да е проумял какво става, се случи нещо друго.

Странна работа са неочакваните случки, нали? Появяват се внезапно и изневиделица. Разбира се, когато всичко свърши, е лесно да определим как е станало. В случая Бил успя да забележи бледа сияеща решетка в небето, която блесна за миг и изчезна, спускайки се към хоризонта. Понякога възприятията ни долавят такива почти незабележими сигнали, оставяйки на подсъзнанието да ги анализира. Така е защото главният ни компютърен център е твърде зает. Първо трябва да се грижи да вървим, без да паднем. Ако пък и дъвчем дъвка, трябва да синхронизира движенията на ченето и тези на краката. Нито един компютър досега не е бил в състояние да копира размерите на подобно гигантско усилие. Вероятно защото компютрите не могат да дъвчат дъвка. Виж, за хората това не е никак трудно, стига малко да се поупражняват.

Бил бе обграден от тъмнина. Не тъмнината на празна стая, по-скоро на затворен с цип спален чувал. Тъмнина, в която не усещате празнота. Тъмнина, която се пресяга към ушите ви и заглушава дори слуха, която обвива пръстите и блокира осезанието им.

Тази нулева точка на възприятието е добре позната като точката на несъществуването, към която се стремят всички мистични учения. И друг път, макар и случайно, Бил бе изпадал в това състояние на върховно блаженство, за което мечтаят напразно облечените с шафранови роби аскети. Жалко обаче, че наоколо нямаше никой, който да му съобщи какъв късметлия е. Защото — подобно на много други приятни усещания — върховното блаженство се разпознава като такова едва след като някой ни каже, че го има. В противен случай не е нищо особено.

Бил, разбира се, не знаеше нищо по въпроса. Ето защо не можем да го виним, когато реши да използва внезапното стъмване, за да се наспи хубавичко. По такъв начин пропусна този може би най-трансцендентен миг от своя живот. Е, поне хъркаше много трансцендентално.

Когато се събуди, всичко беше променено.

— Рейнджърът не беше лошо момче — сподели Хам Дуо със своя спътник кукито.

Чюгума отвърна с насмешливо писукане и сумтене, което направо учуди аудиторията. Но тъй като кукитата не смятат, че говорът им е странен или още повече смешен, ще се заемем с директния превод на казаното:

— Зная какво не дава покой — крякаше Чюгума. — Ти има гузна съвест. За пръв път мой разбира, че ти има съвест. Ти позволил Бил да бъде отвлечен от онзи Квинтиформен компютър.

— Той се опитваше да ми открадне Трансформатора! — размаха ядосано пръст Хам.

— И какво от това? Ще вземе друга машинка. Ти голям лайно.