Читать «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци» онлайн - страница 17

— Това ще те размекне още повече. Ще видиш, че ще ти хареса — обясниха му те.

На следващия ден го завързаха в инвалидна количка и го подкараха надолу по коридора. Минаха покрай отворена врата. Вътре имаше голяма протоплазмена вана с цвят на недосмляно зеленикавокафяво. Доста гнъсава гледка — като октопод, на който са му извадили пълнежа. Протоплазмата бълбукаше и гъргореше, вдигайки високи вълни, върху които от време на време се показваха изцъклени очички. Те се оглеждаха за миг обезумяло, преди отново да се скрият под повърхността.

Настаниха Бил в специална килия и го хранеха с разтвори, които да подготвят тялото му за повторната употреба. Разтворите му действаха доста ободряващо, ала в периодите между храненията Бил отново изпадаше в депресия. Една-едничка мисъл не му даваше покой.

— Какво ще стане с мозъка ми, когато се разтворя напълно?

— Него също ще използваме — обясни пазачът, назначен да го охранява.

— Тогава какво ще стане с мен? — попита Бил, макар че всъщност не искаше да узнае отговора.

— Интересен въпрос — захили се пазачът. — Ти ще продължиш да съществуваш в материален смисъл. Но що се отнася до съзнанието, което казва „аз съм аз“, тази част, меко казано, ще отлети завинаги.

Бил изстена.

— И накъде ще отлети?

— Трудно е да се каже — отвърна пазачът. — Но след като няма да си тук, за да ми задаваш досадни въпроси, пет пари не давам.

Тъпчеха го с грамадни късове черен дроб, докато се тресеше от мисълта от какви чудовища произхождат, както и с гигантски кубични яйца, караха го да поглъща шейкове от двайсет и един вида мляко и пасирано-хомогенизирани мозъци. Не бяха никак приятни, дори подправени с ягоди. Всичко това все повече го потискаше. Не му даваше покой дори мисълта, че тялото му ще бъде обитавано от един от най-изтъкнатите цуриянски политици — стария Веритайн Красноръжен. Ама хич не го утешаваше или блазнеше идеята тялото му да бъде рециклирано в полза на велик народен водач.

Тъй като не искаше да стоварва върху себе си вината за своята вродена селска тъпота, опита се да обвини преводача.

— Защо не ми помогна с теста по математика?

— Гнъсна работа — отвърна преводачът. — Да не мислиш, че мен ме бива?

— Ако можехме само да се свържем с военните! — проплака Бил. — Достатъчно е да ми пратят някой спец по математика и всичко ще се оправи.

— Ще се оправи за спеца, не и за теб — изрече преводачът с електронен садизъм. — Пък и никой не би пратил спец по математика да изследва непознати планети.

— Зная — процеди Бил през здраво стиснати зъби, — но имам право да си помечтая, нали? Не можеш да ми отнемеш поне тази възможност.

— Хич не ми пука за цялата тая история — заяви преводачът, след което се самоизключи.