Читать «Приказка за коня от абаносово дърво» онлайн - страница 7

— Момко, това ли е твоят кон?

Принцът отговорил:

— Да, о, царю, това е моят кон и ти скоро ще видиш, че той е необикновен!

Тогава царят заповядал:

— Щом е така, яхни коня си!

Принцът обаче отвърнал:

— Няма да го яхна, преди бойците да са се оттеглили оттук!

Тогава царят заповядал на бойците, които стояли наоколо, да се отдръпнат от коня на разстояние един полет на стрела. После принцът казал:

— Царю, погледни, сега аз ще яхна моя кон и ще полетя към твоите войски; ще ги разгоня надясно и наляво и ще разбия сърцата им!

Царят казал:

— Прави каквото искаш и не ги щади, защото те също няма да имат милост към тебе!

Като чул това, принцът пристъпил към коня си и го яхнал, а през това време войските застанали в боен ред и заприказвали помежду си:

— Когато момъкът нахлуе сред нашите редици, ние ще се нахвърлим върху него с остриетата на копията и с мечовете си.

Един обаче казал:

— Кълна се в аллаха, това е горко и жалко! Как можем да убием този момък, чието лице е толкова красиво и тялото му толкова нежно?

А трети рекъл:

— Кълна се в аллаха, трудно ще ви бъде да се преборите с него. Младият герой не би постъпил така, ако не познаваше собствената си смелост и надмощие.

А принцът, щом яхнал коня си, завил винта за излитане под погледите на всички заобикалящи го, които дебнели какво ще стори. Конят започнал да се олюлява насам и натам и да се разтърсва и да прави странни движения, каквито никой кон не правел; щом тялото му се изпълнило с въздух обаче, той се откъснал от земята и се издигнал във въздуха. А царят, като видял, че конят се надига, извикал на бойците си:

— Ехей, хванете го, преди да ви е избягал!

Но везирите и наместниците му казали:

— О, царю, може ли човек да настигне летяща птица? Този младеж е някой силен магьосник, от когото аллах те освободи. Затова благодари на аллах всевишния, задето те спаси от тази нечиста сила!

А царят, като видял какво смята да направи принцът, се върнал в двореца си; и като пристигнал там, отишъл при дъщеря си и й разказал какво се случило с принца на полето; но той веднага видял, че тя се натъжила за момъка и задето трябвало да се раздели с него, дори я налегнала тежка болест и я приковала на легло. Като я видял така нещастна, баща й я притиснал до гърдите си, целунал я по челото и казал:

— Мила дъще, благодари на аллах всевишния, задето ни предпази от този хитър и коварен магьосник!

После той отново й разказал какво се случило с принца и й описал как той се възнесъл към небето, ала девойката не слушала думите на баща си, а заплакала още по-силно и започнала да се вайка и да говори сама на себе си:

— Аллах ми е свидетел, няма да се докосна до никакво ястие, няма да глътна нито глътка питие, докато аллах не ме събере отново с него!

А баща й, царят, много се натъжил, състоянието на неговата дъщеря му причинило голяма мъка и сърцето му се свило, ала колкото и той да се опитвал да я утеши, нейната мъка по принца само се увеличавала.

Но да оставим сега царя и неговата дъщеря и да се върнем към принца! Като полетял из въздуха и останал сам, той си спомнил за милата и хубава принцеса. Преди да отлети обаче, той бил попитал хората на царя за името на града, името на царя и на дъщеря му; те му били казали, че градът се наричал Сана. И ето той полетял с най-голяма бързина, докато забелязал града на своя баща, и като покръжил над него, се спуснал към бащиния си дворец. Там слязъл на терасата на покрива, оставил коня и отишъл в покоите на баща си; заварил го натъжен и измъчен заради раздялата със сина му. Ала щом бащата забелязал сина си, той изтичал към него, прегърнал го, притиснал го до гърдите си и много му се зарадвал. И както стояли заедно, принцът попитал баща си за мъдреца, който бил направил коня, с думите: