Читать «Приказка за коня от абаносово дърво» онлайн - страница 17

Йордан Милев

— Този, който отведе девойката, е магьосник. Слава на аллаха, който те предпази от неговите магии и хитрости! — Така му говорили те дълго, докато той най-после престанал да тъгува по нея.

А сега да се върнем обратно към принца. Той подготвил големи празнични трапези за жителите на града. Цял месец траяли тържествата. После той влязъл при принцесата и двамата се отдали буйно на радостта си.

Такова щастие било отредено на принца. Баща му обаче разсякъл коня от абаносово дърво и го унищожил. После принцът написал писмо на бащата на принцесата, в което му съобщил какво се било случило с нея, а също и че той се оженил за нея и че сега тя живее щастлива и в охолство при него. Той изпратил писмото с пратеник, когото натоварил с богати дарове и скъпоценности. Когато пратеникът пристигнал в града на бащата на принцесата, в Сана, в страната Йемен, той предал писмото и подаръците на царя. Царят прочел писмото, много се зарадвал, приел подаръците и отрупал пратеника с почести. После той приготвил скъпоценни подаръци за своя зет, принца, и му ги изпратил по същия пратеник. Пратеникът се върнал при принца и му разказал колко много се бил зарадвал царят, бащата на принцесата, на новината за дъщеря му; принцът също посрещнал тази вест с голяма радост. Така оттогава насетне той всяка година изпращал писмо и подаръци на своя тъст. Най-после обаче дошъл часът на царя, бащата на принца, и принцът наследил царския престол. Той царувал над своите поданици справедливо за възхвала на аллаха, така че страните му се подчинявали и хората изпълнявали всички негови нареждания. Така всички живеели сред щастие и благоденствие, радостни и доволни, докато при тях дошъл онзи, който кара радостите да замлъкнат, който скъсва връзките с живота, унищожава дворците и открива гробовете. Хвала нему, вечно живия и неумиращия никога, който властвува на земята и на небето!

notes

Примечания

1

Буквата алиф се изобразява с една отвесна черта. — Б. пр.