Читать «Черни рози» онлайн - страница 2

Когато си спомни за тази ужасна вечер, Кери поклати глава. Докато летеше към Ню Йорк с колата, се мъчеше да изтласка болката от съзнанието си. Ридания разтърсваха тялото й, но очите й оставаха сухи. Устните й шепнеха само две думи, „моля те“, а мислите й препускаха, докато редеше молитвата наум: „Моля те, Господи, запази я жива! Тя е всичко, което имам. Моля те, детенце е още… Не ми я отнемай!“

Робин беше в операционната, когато Кери влетя в болницата. Седна до Боб в чакалнята, но само телом беше до него. Той имаше жена и две деца от втория си брак. И сега Кери усещаше чувството на облекчение, което я споходи при появата на д-р Смит. Най-сетне той излезе и със студен и странно снизходителен тон заяви:

— За щастие порезните рани не са засегнали дълбоко кожата. Няма да останат белези. Робин трябва да дойде на преглед при мен след една седмица.

Оказа се, че това са единствените наранявания, и Робин се отърва само с два дни отсъствие от училище. Тя сякаш се гордееше с превръзката. Едва днес, докато пътуваха към Ню Йорк, гласът й прозвуча уплашено, когато попита:

— Всичко ще бъде наред, нали, мамо? Искам да кажа, че лицето ми няма да е обезобразено.

Робин беше красиво дете, с големи сини очи, овално лице, високо чело и изваяни черти — копие на баща си. Кери я успокои, като се надяваше, че казва истината. А сега, за да се разсее, огледа чакалнята. Беше обзаведена с вкус — няколко канапета и кресла, тапицирани с дамаска на цветчета. Светлината беше мека, килимите — луксозни.

Една четирийсет и няколко годишна жена с превръзка на носа чакаше да я извикат. Друга, която беше леко притеснена, сподели с красивата си придружителка:

— Сега съм доволна, че те послушах. Изглеждаш великолепно.

Така е, помисли си Кери, и смутено бръкна в чантата си за пудриерата. Отвори я и се взря в огледалото. В момента й личеше, че е на трийсет и шест. Много хора я намираха привлекателна, но тя непрекъснато имаше съмнения. Напудри носа си, за да скрие омразните лунички, вгледа се в очите си и реши, че когато е уморена, светлокафявият им цвят помътнява. Пъхна зад ухото си кичура коса, въздъхна, затвори пудриерата и приглади назад бретона, който се нуждаеше от подстригване.

Впери тревожно поглед във вратата на кабинета. Недоумяваше защо свалянето на конците отнема толкова много време. Дали няма усложнения?

След миг вратата се отвори. Кери вдигна очи в очакване. Но вместо Робин от кабинета излезе млада жена на около двайсет и пет години. Облак от черна коса заобикаляше намръщеното й красиво лице.

Интересно дали винаги е била такава, помисли си Кери, докато изучаваше издадените скули, правилния нос, изящно оформените нацупени устни, блестящите очи, извитите вежди.

Навярно усещайки втренчения й поглед, младата жена озадачено се взря в Кери, докато я подминаваше.

Нещо стегна Кери за гърлото. Познавам те, каза си тя. Но откъде? Преглътна, понеже устата й изведнъж пресъхна. Виждала съм това лице.