Читать «Черни рози» онлайн - страница 5

Джонатан бе проявявал преданост към нея през всичкото време. Шеф на голяма адвокатска кантора в Ню Джърси, която се занимаваше със заплетени граждански дела, от двайсетина години той беше и сенатор на щата и няколко пъти бе отхвърлял възможността да се кандидатира за губернатор. „Мога да направя достатъчно добро или зло и в сената — често казваше той. — Пък и едва ли ще спечеля изборите.“

Всички, които го познаваха, не вярваха на думите му. Беше им ясно, че Грейс е причината да избягва губернаторския пост, и се чудеха дали не се ядосва, че състоянието й го е принудило да пропусне този шанс. Но дори и да бе така, той никога не го показваше.

Грейс отпи от мартинито си и въздъхна:

— Това е любимият ми сезон. Толкова е красиво, нали? Подобни дни ме карат да си спомням как вземахме влака за Принстън от Бринмор, да гледаме мачовете, и вечеряхме в „Насо Ин“…

— И отсядахме в къщата на леля ти. А тя изчакваше, за да се увери, че ти си заспала, преди да се прибере в спалнята си — изсмя се Джонатан. Молех се поне веднъж този стар прилеп да си легне рано, но тя никога не нарушаваше принципите си.

Грейс се усмихна.

— Още щом колата ти спираше пред къщата, лампата на верандата светваше — спомни си тя и тревожно погледна часовника върху камината. — Не ти ли се струва, че Кери и Робин закъсняват? Настръхвам, като си помисля колко е натоварено движението сега. Особено след случката от миналата седмица.

— Кери е добър шофьор — успокои я Джонатан. — Не се притеснявай. Всеки момент ще пристигнат.

— Знам. Просто…

Не беше нужно Грейс да довършва изречението, понеже Джонатан я разбираше напълно. Откакто двайсет и една годишната Кери, която тъкмо започваше да учи право, беше дошла у тях да работи като помощничка в домакинството, двамата я приеха като своя дъщеря. Това беше преди петнайсет години и оттогава Джонатан често насърчаваше Кери в кариерата й. Неотдавна използва влиянието си, за да бъде включено името й в списъка на кандидатите за съдии.

След десет минути се чу дългоочакваното позвъняване на вратата, известяващо за пристигането на Кери и Робин. Както и очакваше момиченцето, за него наистина имаше подарък — книга и компютърна игра. След вечеря то се сгуши с книгата на едно кресло в библиотеката, докато възрастните си пиеха спокойно кафето.

Когато се увери, че Робин няма да я чуе, Грейс попита тихо:

— Нали няма да й останат белези по лицето?

— И аз зададох същия въпрос на доктор Смит. Той ме увери, че всичко ще е наред, и сякаш се засегна от тревогата ми. Трябва да ви кажа, че този човек е страшно самолюбив. А и миналата седмица в спешния кабинет дежурният лекар твърдеше, че доктор Смит е добър пластичен хирург. Всъщност го нарече чудотворец.

Кери отпи от кафето и се сети за жената, която бе видяла пред кабинета на д-р Смит. Погледна към Джонатан и Грейс.

— Докато чаках Робин, се случи нещо необичайно. При доктор Смит имаше някаква пациентка, която ми се стори позната. Дори попитах на регистратурата за името й. Сигурна съм, че досега не съм срещала жена с това име. И въпреки това не мога да се освободя от чувството, че я познавам отнякъде. Цялата настръхнах при вида й. Не е ли странно?