Читать «Черни рози» онлайн - страница 145

Размаха пистолета.

— Или събуди Робин, или я вземи на ръце. Нямаме време.

— Джонатан, какво възнамеряваш да направиш?

— Каквото е необходимо, колкото и да съжалявам за постъпката си. Кери, Кери, защо реши, че си длъжна да се бориш с вятърни мелници? Какво от това, че Риърдън е в затвора? Какво значение имаше, че бащата на Сузан е излъгал за гривната, която можеше толкова много да ми навреди? Така е трябвало да стане — да продължавам да служа на щата, който обичам, и да живея с жената, която обичам. Достатъчно се измъчвах, след като разбрах, че на Грейс й е известно за изневярата ми.

Джонатан се усмихна.

— Беше чудесна. Показа ми снимката и ми заяви: „Не ти ли напомня за моята брошка с цветето и пъпката? Изведнъж ми се прииска да я понося отново. Извади я от сейфа, скъпи.“ И двамата знаехме за какво всъщност намекваше, Кери. И изведнъж от глупак на средна възраст аз се превърнах в мръсник.

— И уби Сузан?

— Защото не само не пожела да ми върне бижутата на съпругата ми, а прояви наглостта да ми заяви, че има нов интересен приятел, Джими Уийкс. Боже мой, този човек е негодник! Мафиот! Кери, или събуди Робин, или я вземи на ръце.

Робин се размърда.

— Мамо! — Отвори очи и седна в леглото. — Мамо — детето се усмихна, — защо си тук?

— Ставай, Робин. Тръгваме си.

Ще ни убие, мислеше си Кери. Ще каже, че Робин е сънувала кошмари. Повикал ме е, аз съм дошла и съм я отвела.

Прегърна Робин. Момиченцето усети, че нещо не е наред, и се сгуши в нея.

— Какво се е случило, мамо?

— Нищо.

— Чичо Джонатан?

Беше видяла пистолета.

— Мълчи, скъпа — прошепна Кери.

Какво да направя, чудеше се тя. Джонатан е луд. Не може да се владее. Ако не беше отишъл да се срещне с Джейсън Арнът, Джеф щеше да ми помогне. Сигурна съм, че щеше да намери начин да ми помогне.

Заслизаха по стълбите. Джонатан изрече тихо:

— Кери, дай ми ключовете от колата си. Ще изляза навън заедно с вас. После двете с Робин ще се качите в колата.

Господи, продължи да разсъждава Кери. Ще ни застреля, а след това ще ни закара някъде и ще изостави колата така, че да изглежда като другите убийства, и ще го припишат на Уийкс.

Докато пресичаха вестибюла, Джонатан добави:

— Робин, наистина съжалявам. А сега отвори бавно вратата, Кери.

Кери се наведе, за да целуне Робин.

— Роб, когато се обърна, ти побегни — прошепна й тя. — Стигни до съседите и започни да викаш.

— Отваряй, Кери — повтори настойчиво Джонатан.

Кери бавно отвори вратата. Джонатан беше загасил лампата на верандата и единствената светлина идваше от слабия блясък на фенера в края на алеята за коли.

— Ключовете ми са в джоба — каза Кери. После се завъртя бавно и изкрещя: — Тичай, Робин!

Хвърли се върху Джонатан. Чу изстрел, усети пареща болка от едната страна на главата и й се зави свят. Мраморният под на вестибюла сякаш се повдигна, за да я посрещне. До нея долитаха звуци — още един изстрел, писъците на Робин, която викаше за помощ и гласът й заглъхваше в далечината, вой на приближаващи сирени.