Читать «Черни рози» онлайн - страница 144

— Той не си е у дома. Повикаха го заради убийство в Оръдел.

— Можете ли да ме свържете с него?

— Да. Почакайте.

Грийн отговори след цели три минути.

— Джеф, занимавам се с нещо сериозно. Надявам се, че ме търсиш по важен повод.

— Да. Поводът е много важен. Става дума за делото „Риърдън“. Франк, тази нощ Робин Кинълен е в дома на семейство Хувър.

— Кери ми каза.

— Току-що разбрах, че Джонатан Хувър е подарил старинните бижута на Сузан Риърдън. Били са любовници. Според мен той е убиецът, а Робин е при него.

Последва дълга пауза. После Франк Грийн отвърна с безизразен глас:

— Намирам се в жилището на един старец, който е поправял старинни бижута. Тази вечер е бил убит. Няма следи от обир, но синът му твърди, че бележникът с телефоните на клиентите му липсва. Веднага ще изпратя полицаи в къщата на семейство Хувър.

98.

Джонатан отвори вратата на Кери. Къщата беше почти тъмна и много тиха.

— Робин се успокои — заяви той. — Всичко е наред.

Кери криеше ръцете си в джобовете на палтото, стиснати в юмруци от страх и гняв. Въпреки всичко съумя да се усмихне.

— О, Джонатан, толкова съжалявам, че ви създадох неприятности. Трябваше да предвидя, че Робин ще е изплашена. Къде е тя?

— В стаята си. Спи дълбоко.

Луда ли съм, питаше се Кери, докато се качваше след Джонатан по стълбите към втория етаж. Да не би фантазията ми да се е развинтила? Той изглежда съвсем нормално.

Стигнаха до спалнята за гости, розовата стая, както я наричаше Робин заради светлорозовите тапети, завеси и юргани.

Кери отвори вратата. На светлината на малката нощна лампа видя Робин. Беше обърната на една страна в обичайната си поза, свита като зародиш в утроба, а дългата й коса бе разпиляна на възглавницата. Взе разстоянието до леглото на две крачки.

Робин беше подложила длан под бузата си. Дишаше равномерно.

Кери вдигна очи към Джонатан. Той бе застанал до леглото и се взираше в нея.

— Беше толкова разстроена. След като си дошла, сигурно искаш да си я прибереш. Чантата с дрехите и учебниците й е тук. Ще ти помогна да я занесеш до колата.

— Джонатан, Робин не е имала кошмари. Въобще не се е събуждала, нали? — попита със спокоен тон Кери.

— Не — отвърна безучастно той. — И би било по-безболезнено да не се събужда в момента.

На неясната светлина на нощната лампа Кери видя, че държи пистолет.

— Какво правиш, Джонатан? Къде е Грейс?

— Грейс спи дълбоко, Кери. Реших, че така е най-добре. Понякога силните успокоителни й помагат при болка. Разтварям й по едно хапче в какаото, което й нося всяка нощ в леглото.

— Какво искаш, Джонатан?

— Всичко да бъде така, както е било досега. Да съм председател на сената и приятел на губернатора. Да прекарам останалата част от живота си със своята съпруга, която наистина все още обичам. Понякога мъжете се отклоняват от правия път, Кери, и вършат щуротии. Позволяват на млади, красиви жени да ги ласкаят. Вероятно съм се поддал поради заболяването на Грейс. Знам, че постъпих глупаво. Давам си сметка, че сгреших. После просто се опитах да си върна обратно бижутата, които бях имал неблагоразумието да подаря на онова грубо и просто момиче, Риърдън, но тя не желаеше да се раздели с тях.