Читать «Черни рози» онлайн - страница 141

— Добре че дойдохте, Джеф — любезно го посрещна Арнът.

— Всъщност не знам защо съм тук — отвърна Джеф. — Както ви предупредих по телефона, вече сте страна по делото „Риърдън“. Скип Риърдън ми е клиент. При това положение не можете да ми се доверите. Запознали са ви, предполагам, с правата и задълженията ви. Не съм ви адвокат. Ще предам всяка ваша дума на прокурора, понеже възнамерявам да търся доказателства за присъствието ви в дома на семейство Риърдън през нощта, когато беше убита Сузан.

— Да, аз действително бях там. Ето защо ви повиках. Не се притеснявайте. Няма да ви съобщя поверителни сведения. Помолих ви да се срещнем, тъй като съм в състояние да свидетелствам в полза на Скип. Но в замяна искам, след като го освободите, да поемете защитата ми. Тогава няма да се получи конфликт между интересите.

— Вижте, няма да поема защитата ви. Прекарах десет години от живота си като адвокат на невинен човек, който е в затвора. Ако сте убили Сузан или ви е известно кой го е извършил и сте оставили Скип да гние в тази килия толкова дълго време, заклевам се, че не бих си помръднал пръста, за да ви помогна.

— Точно такава решителност ми е необходима — въздъхна Арнът. — Вие сте адвокат по наказателно право. Познавате истинските професионалисти в Ню Джърси или където и да било другаде. Ако ми обещаете, че ще ми намерите най-добрия защитник, ще ви съобщя какво знам за смъртта на Сузан Риърдън, която, между другото, не съм причинил аз.

Джеф се взря за миг в мъжа, разсъждавайки върху предложението му.

— Съгласен съм, но преди да продължим, бих желал да подпишете клетвена декларация пред свидетели, че няма да ми предоставите поверителна информация и ако се наложи, ще мога да използвам показанията ви, за да помогна на Скип Риърдън.

— Нямам нищо против.

Агентите от ФБР разполагаха с машинописка. Тя напечата клетвената декларация на Арнът. След като той и още двама свидетели я подписаха, Арнът заяви:

— Вече е късно. Денят беше доста тежък. Помислихте ли си кой адвокат да ми препоръчате?

— Да — отвърна Джеф. — Джордж Саймъндс от Трентън. Той е отличен защитник и умее да се справя с трудни ситуации.

— Ще се опитат да ме обвинят, че съм убил предумишлено мисис Пийл. Кълна се, че беше нещастен случай.

— Ако има начин да мине за непредумишлено убийство, той ще успее да убеди прокурора, че е било така. Поне няма да ви осъдят на смърт.

— Обадете му се веднага.

Джеф знаеше, че Саймъндс живее в Принстън, понеже веднъж го беше канил на вечеря в дома си. Спомни си, че телефонният му номер е записан на името на съпругата му. Позвъни по мобифона в присъствието на Арнът. Беше десет и половина.

След десет минути Джеф приключи разговора.

— Готово, разполагате с първокласен адвокат. А сега ви слушам.