Читать «Черни рози» онлайн - страница 139

— Ще се прибера късно. Когато си дойда, полицейската кола ще минава покрай нас през петнайсет минути. Това е напълно достатъчно.

— Пази се, мамо.

За момент смелостта на Робин изчезна и тя се превърна в малко изплашено момиченце.

— Ти се пази, скъпа. И си напиши домашното.

— Добре. Ще попитам леля Грейс дали мога да извадя албумите със старите снимки. Обичам да разглеждам едновремешни дрехи и фризури. Доколкото знам, снимките са подредени, така както са били правени. Мисля си, че ще ми хрумне някоя идея, понеже в кръжока по фотография ни поставиха задача да изготвим семеен албум, който да пресъздава историята на фамилията.

— Хубаво. Там има великолепни снимки. Когато помагах в домакинството, ми беше много приятно да прелиствам албумите. — Кери се върна към спомените. — Броях, за да разбера колко различни прислужници са имали чичо Джонатан и леля Грейс. Понякога все още се сещам за тях, докато чистя с прахосмукачката или сгъвам прането.

Робин се изсмя.

— Не се предавай. Някой ден нищо чудно и да спечелиш от лотарията. Обичам те, мамо.

В пет и половина Джеф й се обади от колата си:

— Познай къде съм. — Не я изчака да му отговори. — Днес бях в съда. Джейсън Арнът се е мъчил да се свърже с мен. Оставил ми е съобщение.

— Джейсън Арнът! — възкликна Кери.

— Да. Преди няколко минути му позвъних и той ми заяви, че иска да ме види веднага. Настоява да поема защитата му.

— Да му станеш адвокат?

— Не е възможно, понеже е замесен в случая „Риърдън“. Но дори и да не беше, нямаше да се съглася. Обясних му, но въпреки всичко държи да се срещне с мен.

— Джеф! Не му разрешавай да ти казва нищо, което би се възприело като информация, облагодетелстваща клиента ти.

Джеф се изсмя.

— Благодаря ти, Кери. Никога нямаше да ми мине през ума.

Кери също се изсмя, а после сподели с него, че е уредила Робин да преспи у семейство Хувър.

— Аз ще работя тук до късно. Когато си тръгвам, ще уведомя полицаите. Всичко е уговорено.

— Дано да е така. — Гласът му стана рязък: — Колкото повече си мисля, че те оставих да отидеш сама в къщата на Смит, толкова повече се убеждавам в глупостта си. Можеше да си при него, когато са дошли да го застрелят, както се случи с Марк Йънг заради Хаскъл.

Джеф обеща, че ще й се обади, след като се види с Арнът, и затвори.

Беше осем часът, когато Кери приключи с подготовката по предстоящото дело и отново се залови за огромната папка с материалите от процеса „Риърдън“.

Взря се в снимките, правени на мястото на убийството. В писмото си д-р Смит споменаваше, че е влязъл в къщата през нощта и е открил трупа на Сузан. Кери затвори очи при ужасната мисъл, че може някога да намери Робин в такова състояние. Смит нарочно прибрал картичката с нотите от песента „Нека те наричам любима“, понеже бил сигурен, че Скип е убил Сузан в пристъп на ревност, и не искал съпругът й да се отърве с лека присъда.

Кери му вярваше, защото хората обикновено не лъжат, когато възнамеряват да се самоубият. А и думите му потвърждаваха обяснението на Скип. Следователно, разсъждаваше Кери, убиецът е човекът, който е посетил дома на семейство Риърдън между шест и половина, когато Скип е излязъл от къщи, и девет часа, когато д-р Смит е пристигнал.