Читать «Черни рози» онлайн - страница 134

— Боби, научих, че представителят на шерифа, който отговаря за съдебните заседатели, ти бил задължен.

— Какво имаш предвид, Джими? — Боб Кинълен си играеше с вилицата.

— Знаеш какво. Спестил си големи неприятности на детето му. Благодарен ти е.

— И?

— Боби, смятам за необходимо представителят на шерифа да предупреди онази сбръчкана принципна дама Уагнър, че името на баща й, който е убиец, ще се появи във вестникарските заглавия с големи букви, ако изрази някакви съмнения, когато съдебните заседатели се произнасят относно присъдата.

С какъвто се събереш, такъв ставаш, му каза Кери, още преди Робин да се роди.

— Джими, вече имаме основание да възразим срещу избора й, тъй като жената скри този факт. Това е големият ни коз. Не е нужно да предприемаме нещо друго. — Боб стрелна с очи тъста си. — Двамата с Антъни достатъчно рискуваме, като си траем. Ще твърдим, че сме го научили след края на процеса. Дори и да те осъдят, ще те пуснат под гаранция, а тогава ще отлагаме до безкрайност.

— Не е достатъчно, Боби. Ще се наложи да свършиш още нещо. Поговорете си приятелски с представителя на шерифа. Той ще те послуша. Ще се оправи с дамата, която вече е излъгала, попълвайки анкетната карта с личните си данни. В такъв случай ако не оправдателна присъда, то поне ще имаме компрометиран съдебен заседател. Тогава ще отлагаме, докато вие двамата измислите как да ме отървете.

Сервитьорът пристигна с ордьоврите. Боб Кинълен си беше поръчал охлюви — специалитета, който страшно обичаше. Едва когато обядът свърши и сервитьорът започна да прибира приборите, той осъзна, че изобщо не се е докоснал до нищо. Не само Джими Уийкс е притиснат в ъгъла, каза си той. И аз съм там.

91.

След като Сай Морган се обади, Кери се върна в кабинета си. Вече беше убедена, че Джейсън Арнът е свързан по някакъв начин със смъртта на Сузан Риърдън. Трябваше обаче да почака, докато агентите на ФБР го арестуват, за да могат двамата с Франк Грийн да го разпитат.

Върху бюрото й се беше натрупала купчина съобщения, едното от които бе от Джонатан. Беше оставил номера на телефона в кабинета си в Трентън и я молеше да го потърси незабавно. Кери веднага му позвъни.

— Благодаря ти, че ми се обади, Кери. Налага ми се да дойда в Хакънсак. Искам да си поговорим. Имаш ли нещо против да те заведа на обяд?

Преди няколко седмици й заяви: „Имаш ли нещо против да те заведа на обяд, госпожо съдия?“

Кери знаеше, че Джонатан не изпусна случайно последните две думи. Джонатан беше човек с принципи. Ако в резултат на разследването й отпаднеше кандидатурата на Франк Грийн, тя трябваше да се прости с мисълта за съдийското място, макар и да се окажеше, че е права. Такава беше политиката, а освен това имаше много други висококвалифицирани юристи за поста.

— Не, разбира се, Джонатан.

— В „Солари“ в един и половина.

Кери се досещаше за причината, поради която се обаждаше Джонатан. Беше чул за убийството на д-р Смит и се тревожеше за нея и за Робин.