Читать «Черни рози» онлайн - страница 132

Агент Роуз внимателно поведе смаяната Мади към колата, която чакаше пред сградата.

— Не мога да повярвам — проплака жената. — Въобще не съм подозирала нищо.

89.

В дванайсет и половина Марта Лус, която от двайсет години беше счетоводителка на Джеймс Форест Уийкс, седеше разтреперана от страх в кабинета на федералния прокурор Брандън Ройс и стискаше в ръка мократа си носна кърпичка.

Показанията, които беше дала под клетва преди няколко месеца, току-що й бяха прочетени отново.

— Продължавате ли да поддържате това, което сте заявили пред нас? — попита Ройс и потупа с ръка листовете пред себе си.

— Казах ви истината такава, каквато я знаех — отвърна Марта с глас, който излезе като шепот от устата й.

Стрелна крадешком с очи стенографката, а после и племенника си, младия адвокат, на когото се беше обадила в паниката си, след като разбра за откритите в дома на Барни Хаскъл документи.

Ройс се наведе напред.

— Мис Лус, едва ли си давате сметка колко сериозно е положението ви. Ако продължите да лъжете под клетва, ще си навредите още повече. Разполагаме с достатъчно факти, за да осъдим Джими Уийкс. Ще сваля картите. Понеже за съжаление Барни Хаскъл вече не е между нас, вие ще ни свършите добра работа като жив свидетел — той наблегна на думата „жив“, — ако потвърдите достоверността на архива му. В случай, че не го сторите, Джими Уийкс ще си получи присъдата, а после ще се заемем с вас. Лъжесвидетелстването е доста тежко престъпление. Същото се отнася и за действията, които пречат на правосъдието да установи истината, както и за съучастието в укриване на доходи.

Свенливото лице на Марта Лус се сбърчи и тя се разхлипа. Сълзите, от които сините й очи се зачервиха, потекоха по бузите й.

— Мистър Уийкс пое всички разходи за медицинското обслужване и лекарствата, когато мама боледува дълго време.

— Това е хубаво — заяви Ройс. — Но го е направил с парите на данъкоплатците.

— Клиентката ми не е длъжна да говори — плахо отбеляза племенникът й.

Ройс му хвърли смразяващ поглед.

— Вече се разбрахме по този въпрос, господин адвокат. Можете да обясните на клиентката си, че не умираме от желание да изпратим в затвора една жена на средна възраст с погрешна представа за понятието лоялност. Готови сме да й дадем шанс, и то единствен, да не бъде подведена под съдебна отговорност, ако прояви добра воля да ни съдейства. Ако откаже, да се оправя сама. Напомнете обаче на клиентката си — тонът на Ройс беше саркастичен, — че Барни Хаскъл твърде дълго се чуди дали да ни помогне и така и не дочака този момент.

— Гарантирате ли, че няма да бъде подведена под съдебна отговорност?

— Абсолютно. Веднага ще я задържим, за да сме спокойни, че е в безопасност. Не искаме да я сполети беда.

— Лельо Марта… — започна младият мъж и гласът му секна.