Читать «Сърце от пламък» онлайн - страница 7

В университета я бяха предупредили, че подобни отговори са нещо обичайно.

— Може би ще се изненадаш, но аз ще продължа образованието си в областта на хирургията и ще специализирам женски болести. Не всички жени-лекари искат да станат само по-добри акушерки.

Леандър вдигна вежди и я изгледа от глава до пети по толкова безсрамен начин, че Блеър се запита, дали всички мъже в Чандлър смятат жените за идиотки, които е най-добре да бъдат затворени в къщи.

Въпреки това не й се искаше да скъса окончателно с него. Все пак двамата бяха вече възрастни хора и трябваше да забравят детските глупости. Щом той беше мъжът, избран от Хюстън за неин съпруг, нека си го вземе — тя, Блеър, нямаше да живее с него.

Но след още няколко дни, когато прекара повече време със сестра си, съмненията й, че този брак е подходящ за двамата, отново се усилиха, защото в компанията на Лий Хюстън се държеше още по-скромно от обикновено. Двамата рядко разменяха по някоя дума помежду си. Немислимо беше да ги видиш да хихикат, събрали глави, както често правят влюбените двойки. Ние с Алън се държим съвсем другояче, мислеше Блеър.

А тази вечер, докато седяха на масата, положението като че ли още повече се изостри. Блеър се беше наситила на непрекъснатите укори на втория си баща и не желаеше повече да приема мълчаливо тираничната атмосфера, която разрушаваше живота на сестра й. Когато Гейтс за кой ли път се опита да я укори в нещо, тя избухна и му изкрещя, че е достатъчно, дето е съсипал живота на сестра й — тя, Блеър, няма да му позволи подобно нещо.

Още в същия миг младата жена съжали за думите си и поиска да се извини, но точно тогава в столовата влезе Негово кралско величество Леандър Уестфийлд и всички обърнаха очи към него, сякаш някоя високопоставена личност ги удостояваше с присъствието си. Блеър си представи много ясно как сестра й ще пожертва невинността си за този студен, безчувствен мъж. А когато Леандър нарече Хюстън своя годеница с тон на истински собственик, Блеър не можа да издържи. Очите й се напълниха със сълзи, тя скочи и избяга от стаята.

Нямаше понятие колко време е плакала, когато в стаята влезе майка й, прегърна я и я залюля като малко дете.

— Кажи ми какво те мъчи — пошепна Оупъл и поглади дъщеря си по косите: — Иска ти се да се върнеш в къщи, нали? Зная, че мистър Гейтс се постара да направи пребиваването ти тук не особено приятно, но той има най-добри намерения. Иска да си имаш дом и деца и се страхува, че щом станеш лекарка, никой мъж няма да те вземе. Не е нужно да оставаш дълго при нас, ако желаеш да се върнеш при Фло и Хенри и да започнеш работа в болницата.

Думите на майка й доведоха до нов поток сълзи.

— Не става въпрос за мен — изхълца Блеър. — Аз мога по всяко време да напусна тази къща, но не и Хюстън. Тя е в толкова лошо положение, а вината за това е моя и само моя. Отидох си и я оставих в ръцете на този ужасен мъж. Сега е толкова нещастна!

— Блеър — заговори твърдо Оупъл, — мистър Гейтс е мой съпруг и какъвто и да е той, аз го уважавам и не мога да допусна да говориш така за него.