Читать «Сърце от пламък» онлайн - страница 5

Блеър отиде да живее при вуйчо си и леля си в Пенсилвания, когато беше на дванадесет години. Там тя се подготвяше за следването по медицина и с течение на годините забрави какъв тиранин е вторият й баща. Още при посрещането, когато с любезна усмивка му протегна ръка, той й даде да разбере, че за него тя е лоша жена и че никога няма да й позволи да внася смут в неговия дом.

Блеър объркано и с недоумение беше изгледала майка си. Оупъл Гейтс беше отслабнала, движенията й бяха забавени, но още преди Блеър да успее да отговори на забележката на мистър Гейтс, майката пристъпи към дъщеря си, прегърна я сдържано и я отведе на горния етаж.

Първите три дни изминаха в мълчание. Блеър се ограничаваше с ролята на безучастен наблюдател. Но това, което видя, я уплаши до дън душа.

Сестрата, която помнеше — това засмяно, жизнено момиче, с което си играеха, дори понякога дръзко си разменяха местата и правеха какви ли не бели, — тази сестра беше изчезнала или беше погребана толкова дълбоко, че никой да не може да я открие.

Тази Хюстън, която непрекъснато измисляше нови игри, Хюстън, която беше толкова жизнена, Хюстън артистката, тази Хюстън беше заменена от една желязна млада дама, която имаше повече рокли от всички останали момичета в Чандлър, взети заедно. Изглежда, Хюстън ограничаваше жизнеността си единствено в ежеседмичните покупки на красиви нови рокли.

На втория ден от пребиваването си в Чандлър Блеър узна от една приятелка нещо, което й даде надежда, че сестра й все пак не търси смисъла на живота си само в повърхностните занимания. Всяка сряда Хюстън се преобличаше като дебела стара жена и с карета с четири коня заминаваше за миньорските лагери извън града, където раздаваше хранителни продукти. Това начинание съвсем не беше безопасно, тъй като лагерите бяха строго охранявани, за да не се допусне проникването на профсъюзни идеи сред работниците. Ако хванеха Хюстън, че раздава на миньорските жени нелегално внесени стоки — продукти, които не бяха купени от магазините на минната компания, — можеха да я изправят пред съда, а още по-вероятно беше охраната веднага да я застреля.

Но на третия ден надеждите на Блеър почти се изпариха, защото този ден тя се срещна отново с Леандър Уестфийлд.

Когато семейство Уестфийлд се премести в Чандлър, близначките бяха шестгодишни. Блеър тъкмо седеше със счупена ръка в стаята си, когато дванадесетгодишният Леандър направи първата си визита в дома им, придружен от петгодишната си сестра. Блеър узна всичко от разказите на сестра си. Без да обръща внимание на майчината заповед, Хюстън се беше промъкнала в стаята на сестра си, за да й съобщи, че току-що се е запознала с мъжа, за когото един ден ще се омъжи.

Блеър я изслуша с широко отворени очи. Хюстън винаги знаеше какво иска и се изразяваше като възрастна.

— Той е точно този тип мъже, които обичам. Спокоен, интелигентен, много красив и желае да стане лекар. Междувременно ще науча всичко, което трябва да знае съпругата на лекаря.

Ако можеше, в този миг Блеър би разтворила очите си още по-широко.