Читать «Сърце от пламък» онлайн - страница 18

По лицето на Хюстън се появи същият унесен израз, както тази сутрин, когато наблюдаваше бялата къща на хълма.

— Ти не можеш да ме разбереш. Не си присъствала, когато тук години наред пристигаха вагони с обзавеждане. Мистър Гейтс твърдеше, че Тагърт не е прокарал железопътната линия до дома си само защото искал всеки в града да види сандъците и етикетите, които висели по опаковките. Изпращаха му вещи от цял свят. О, Блеър, сигурна съм, че сандъците са били пълни с какви ли не скъпоценни мебели! Със стенни килими! С брюкселски гоблени!

— Но, Хюстън, ти не можеш да бъдеш на две места едновременно. Обещала си да отидеш на приема с Леандър. И точно това ще направиш — каза енергично Блеър, надявайки се, че с това темата е приключена. От двамата мъже Леандър със сигурност беше по-малкото зло.

— Когато бяхме деца, за нас не представляваше трудност да се появим на две места едновременно — промълви Хюстън, като че това беше най-естественото нещо на света.

Блеър затаи дъх.

— Искаш да се разменим? Искаш аз да прекарам вечерта с Леандър и да се държа като негова годеница, докато ти разглеждаш дома на оня безумец?

— От къде накъде наричаш Кен безумец?

— Какво? Кен? Толкова ли си близка с него? Мислех, че го познаваш едва от тази сутрин.

— Не се отклонявай от темата. Моля те, Блеър, направи ми тази услуга и нека си разменим местата. Само тази вечер! Бих могла да разгледам къщата и друг път, но ме е страх, че мистър Гейтс няма да го позволи, а и Леандър няма да бъде съгласен. Нали виждаш, че случаят е единствен по рода си. Това ще е последната ми лудория, преди да се пъхна в брачния хомот.

— Държиш се така, сякаш бракът е затвор. Освен това Леандър само след две минути ще разбере, че това не си ти.

— Няма, защото ти се преструваш много умело. И двете сме добри артистки, отлично го знаеш. Всяка сряда аз се превръщам в старица и досега никой не ме е разкрил. А твоята роля е много по-проста: ще говориш рядко, и нито дума за медицина, няма да се караш с Лий и ще пристъпваш като истинска дама — няма да тичаш, сякаш някъде е избухнал пожар.

Блеър почувства, че й се завива свят. Откак се беше върнала в Чандлър, не можеше да спи спокойно от тревога, че цялата предприемчивост на сестра й е изчезнала. От седмици насам това беше първият знак, че у нея все още има живот. Спомни си детството, когато често се измъкваха от някое неприятно положение, като си разменяха местата и после се смееха до сълзи, че отново са надхитрили възрастните. Но дали Леандър щеше да се остави да го измамят? Достатъчно беше да подхвърли някоя иронична забележка за Блеър, дамата в бяла престилка, и тя щеше да избухне!

Тя стреснато вдигна глава. Леандър никога не говореше иронично с Хюстън, а в продължение на цяла вечер тя щеше да играе ролята на сестра си. Може би така ще се убеди дали Леандър наистина е онзи великолепен мъж, за който го смятаха всички. Щом останат сами, непременно ще проличи дали Леандър и Хюстън се обичат истински и дали си подхождат.