Читать «Сърце от пламък» онлайн - страница 17

А и тази странна история по обратния път. Блеър никога досега не беше виждала сестра си да поздравява мъж, който не й е представен по всички правила на етикета. Същата Хюстън, която толкова държеше на доброто възпитание, се отнесе твърде любезно с онзи космат индивид, с онзи Тагърт, сякаш бяха приятели от години.

Блеър остави медицинското списание и слезе в градината.

— Чуй ме — заговори тя, като пристъпи към сестра си, — много искам да зная какво става всъщност.

— Нямам понятие за какво говориш. — Хюстън изглеждаше невинна като бебе.

— Кен Тагърт — произнесе натъртено Блеър и се опита да прочете нещо по лицето на сестра си.

— Срещнахме се случайно в магазина на Уилсън, а после ми пожела добро утро.

В този миг страните на Хюстън се обагриха в неестествена червенина. Май срещата ви не е била толкова, безобидна, колкото я представяш, сестричке, помисли си Блеър.

— Ти премълчаваш нещо.

— Може би не трябваше да се намесвам, но мистър Тагърт беше толкова разярен, че реших да предотвратя спора. За съжаление пострада бедната Мери-Алисън. — И Хюстън разказа на сестра си случката с Мери-Алисън Пендъргаст, която поискала да се присмее на Тагърт в магазина, сравнила го с гробар и високомерно вирнала нос. Тогава Хюстън се застъпила за Тагърт.

Блеър беше смаяна. Как така Хюстън се беше замесила в спор, който изобщо не я засяга? Още по-лошо — застъпила се за онзи Тагърт, с когото Блеър дори не смееше да се срещне лице в лице. Този човек изглеждаше способен на всичко. Какво ли не разправяха за него и за близките му приятелчета! Дружеше с хора като Вандербилт, Джей Гулд и Рокфелер.

— Не ми харесва, че общуваш с човек като Тагърт.

— Говориш като Леандър.

— По изключение този път той има право — въздъхна Блеър.

— Май трябва да отбележим този случай в семейната библия. Кълна ти се, Блеър, след днешния ден вече няма да споменавам името Тагърт.

— След днешния ден? — Блеър имаше странното чувство, че трябва да скочи и да избяга. Когато бяха деца, Хюстън винаги беше съумявала да я въвлече в своите проекти, които често завършваха нещастно и вината се приписваше на Блеър. Естествено никой не вярваше, че Хюстън, която беше същинско невинно ангелче, ще прояви неподчинение.

— Погледни това. Пратеникът го донесе току-що. Кани ме на вечеря в къщата си. — Хюстън извади една бележка от ръкава си и я подаде на сестра си.

— Какво? Нали тази вечер трябваше да сте на прием?

— Блеър, ти май изобщо не проумяваш каква вихрушка се надигна в града около тази къща! Не познавам нито един, който не би положил усилия да бъде поканен вътре. От цяло Колорадо се стичат хора да я разглеждат с възхищение, но никому не е позволено да пристъпи прага й. Дори един английски херцог, който мина оттук, напразно се постара да бъде поканен да нощува в дома на Тагърт. Той дори не изслушал делегацията, която пристигнала с молба да подслони херцога. А сега покани именно мен в своята къща!

— Но ти вече имаш уговорка с Леандър — възрази Блеър. — Тази вечер губернаторът ви очаква на приема си. Нима твърдиш, че обзавеждането на някаква си къща е по-важно за теб от първия човек на този щат?