Читать «Оса в чашата» онлайн - страница 8

— Я чакай да видя дали работи клетъчния ми телефон! А-а-ми! Намокрил се е! Не се сетих да го сложа в раницата. Щях да се обадя на жената. — разочарован обясни Коцето.

— Остави го! До утре ще изсъхне и ще проработи. Може да има зона на нечуваемост за сигнала.

Отминаха заслона. Зад хълма, пътеката започна да слиза стръмно надолу. Вдясно и вляво редовно срещаха пътни маркировки. Влязоха в гъста елова гора.

— Още петнайсетина минути и сме при хижа „Бор“! — компетентно заяви Симо. Мястото му беше много познато. Спомените от преди 18 години нахлуха в съзнанието му. Тогава бе едно младо момче, току що завършил инженер. Беше идвал за една седмица да почине в тая хижа. Имаше много приятни спомени от тези места.

— Гледайте! Вижте колко много гъби има! — посочи Никси някъде встрани.

— Не пипай че ще ти откъсна ушите. Това са отровни бе момче!

— Още една минута път остава до хижа „Бор“! Впрочем ето я!

Пред тях се показа една триетажна постройка. Симо се спря колебливо. Някак не приличаше на онова което бе запазил в спомените си.

Постройката беше занемарена, с олющена фасада и разбити прозорци. Не се виждаха никакви признаци на живот. На асфалтовата площадка пред хижата бе спрял един нов „Опел“. Младо семейство се суетеше около него.

— Коя е тази хижа? — попита Симо.

— Това е хижа „Бор“! Тя бе най-хубавата хижа преди години. Купи я един турчин и от тогава с години стои затворена. Направо я съсипаха. — отговори мъжа.

— Ще слезем тогава до „Тинтява“. Тя е само на пет минути път.

— Да, тя е малко по-надолу!

Мокрите дрехи и умората ги бяха съсипали. Вечерната тъмнина бавно ги обгръщаше. С вдървени крака те тръгнаха по тясната алея и не след дълго време пред тях се изправи спретнатата триетажна постройка на хижата. Влязоха в салон-ресторанта. Недалеч от горяща камина седеше хижаря, нисък, възрастен човек на пенсионна възраст. Вляво на една маса бяха наредени образци от вкусно приготвени ястия. Над нея светещо меню указваше цените на ястията и питиетата.

— Добър вечер! Има ли свободни места за нощувка? — Симо все още не бе сигурен, че ще им бъде предложен подслон.

— Да, има достатъчно! И то на доста ниска цена. Какви стаи ще искате?

— Една, с три легла.

— Хей сега! Седнете! Стоплете се! След малко ще дойде жената и ще ви настани. Можете да се разположите до камината. Ще сложа още дърва.

Тези думи бяха като мехлем за ушите на изнурените туристи. Те бързо извадиха мокрите дрехи и ги простряха на двата стола до камината. Хижарят засили огъня с един наръч сухи дърва.

Не след дълго от мокрите дрехи започна да се вдига пара. В мекия топъл полумрак живителната топлина на огъня приятно ги отпусна.

Дрехите една след друга изсъхваха и бяха заменяни с нови, чорапи, ризи, пуловери, обувки. Накратко обясниха на хижаря премеждията си а той цъкаше и им се чудеше. След това си поръчаха една скромна вегетарианска вечеря и по едно силно питие за дооправяне. Хижарката им показа стаята и им даде ключовете. Два часа седяха до камината докато дървата в нея изгоряха напълно. Дрехите почти бяха изсъхнали. Не им се ставаше но трябваше да лягат. На сутринта маршрута им щеше да продължи към местността „Златните мостове“ където щяха да хванат автобуса за София.