Читать «Оса в чашата» онлайн - страница 6

Този импровизиран мост бе така нестабилен и опасен за минаване, че им струваше голямо усилие за да го преодолеят. Под него бясно се пенеше придошла кална река. Преминаха го бавно, едва едва, заслепени от плющящата градушка. Голямата стръмна скала зад него изцеди и последните им сили.

Положението ставаше неудържимо и страшно. Коцето и Никси несъзнателно забързаха, видели най сетне, на стотина метра пред себе си, старата постройка на метеорологичната станция. Симо отваряше широко уста. Въздухът не му достигаше. Сърцето му биеше лудо до пръсване. Той спря. Обърна се с гръб към ледените струи. Чадърът му се огъна и се завърна обратно. Започна да пристъпя бавно с последни усилия. Върхът бе пред него. Само на петдесетина метра! Та нали за тази среща с него бе мечтал почти една година.

Такова чудо не беше преживявал през целия си петдесет годишен жизнен път. Беше виждал градушки, траещи най много петнайсетина минути но сегашната траеше вече почти час. И то каква градушка! Мокър до кости, едва пристъпящ от умора той се закле да не стъпва повече на тоя своенравен връх.

Чайната се появи като една манна небесна в тоя кошмарен момент. Симо бавно се качи по стръмните стъпала и влезе в малкото задушно помещение. Двамата му спътници като два треперещи мокри парцала се мъчеха с голямо усилие да стоят прави на едно място. Това им се отдаваше съвсем лесно, защото помещението бе така претъпкано с хора, че ги подпираха отвсякъде, с гърбове и лакти.

Пристъпянето само на един метър напред, ставаше със значителни усилия. Приближиха се до шубера. Коцето бръкна в джоба си за да извади монети за чая.

Вместо това в треперещата му ръка се оказаха няколко мокри, залепнали хартийки които някой можеше да вземе и за парични знаци.

— Три чая! Два с коняк и един без! — посинелите му от студ устни трепереха неудържимо.

С едната си ръка влачеше раницата защото просто нямаше място където да я остави. Цялата „П“ образна маса бе заета с гъсто насядали един до друг хора. Някои се хранеха. Други пиеха чай. Трети просто разговаряха. Голямата печка беше вече загаснала но въпреки това бе доста топло и задушно.

С малко блъскане и бутане Симо можа да осигури едно малко празно място, непосредствено до вратата. Пиха чая от крак. Нямаше къде да седнат. След около половин час хората започнаха да напускат помещението. Вероятно градушката беше спряла. Непосредствено зад тях едно младо семейство освободи три места и те най после се отпуснаха изнемощели на грубо скованите столчета.

Извадиха набързо сухата храна. Коцето започна да прави своя специалитет, шопската салата. Режеше бавно доматите, краставиците и сиренето. Ядяха бавно с усилие и мълчаха. Събитието, което току що преживяха ги бе смазало. Хлябът, продуктите и всички резервни дрехи за преобличане бяха мокри. Нямаше сухо място по тях. Какви ли още несгоди ги чакаха? Симо се загледа в Никси. Стана му някак тъжно и болно пред момчето. То не бе заслужило такова изпитание. Така състоялото се запознаване с планината не бе предвидено в никакви техни планове. Дано само това приключение завърши без усложнения. Силният чай с коняка им вля нови сили. Те взеха по още един и с това настроението им постепенно се възвърна. Времето напредваше. Трябваше вече да тръгват. До най близката хижа имаше най-малко два час път. Ако не тръгнеха веднага щяха да ходят по тъмница.