Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 23

С неудобство Дий си спомни как се разкрещя на Сюзън, че няма представа какво означава да изгубиш съпруг.

„Съжалявам, че я изпуснах на приема у татко вчера — каза си Дий. — Но се радвам, че й звъннах тази сутрин. И както й казах, наистина смятам, че Алекс Райт е страхотен.“

На устните й заигра усмивка, когато си спомни за красивия мъж с топлите интелигентни очи — привлекателен, галантен, с чувство за хумор и потекло. Беше попитал дали Сюзън има връзка с някого. По негова молба му беше дала служебния телефон на сестра си. Просто нямаше как да му откаже, но все пак реши да не му казва домашния й телефон.

Дий поклати глава, когато стюардесата й предложи нова чаша перие. Празнотата, започнала да я обгръща при посещението у майка й, беше нараснала при вида на баща й и втората му съпруга, които си вдигаха наздравици един за друг, и заплашваше да се задълбочи още повече.

Брачният живот й липсваше. Искаше отново да живее в Ню Йорк. Там Сюзън я беше запознала с Джак, който работеше като рекламен фотограф. Скоро след като сключиха брак, двамата се преместиха в Лос Анджелис. Живяха заедно пет години; после, преди две години, той беше настоял през уикенда да отидат на ски…

Дий усети, че в очите й напират сълзи.

„Омръзна ми да бъда сама“ — помисли си тя ядосано. Бързо посегна към огромната си ръчна чанта, бръкна вътре и намери онова, което търсеше: рекламна брошура на двуседмична екскурзия с кораб през Панамския канал.

„Защо не? — запита се тя. — Не съм карала истинска ваканция от две години.“ Нейният пътнически агент й беше казал, че все още не е късно да се намери добра кабина за следващото обявено плаване. Вчера баща й я беше подканил да отиде. „Първа класа. За моя сметка, скъпа“ — обеща той. Корабът тръгваше от Коста Рика след седмица.

„И аз ще бъда на борда“ — реши Дий.

14

Памела Хейстингс не възразяваше някоя и друга вечер да остава сама. Съпругът й Джордж беше в командировка в Калифорния. Дъщеря й Аманда учеше в колеж. Тази година беше първокурсничка в Уелзли. Нямаше и месец, откакто занятията й бяха започнали, и макар Памела да тъгуваше за нея, в същото време изпитваше гузно удоволствие от успокоителната тишина в апартамента, от мълчанието на телефона, от необичайния порядък, който цареше в стаята на Аманда.

Миналата седмица в Колумбийския университет беше доста натоварена — освен с обичайната учебна програма и със съвещания на преподавателския състав и студентски конференции. Памела винаги очакваше с нетърпение петък вечерта — желан и любим оазис — и събирането у Каролин с „бандата на четиримата“, както обичаха да се наричат едно време. Последният път мина приятно, но срещата остави у нея особено притеснение. Предчувствието за неизбежно зло, което усети, докато държеше тюркоазния пръстен, все още я плашеше. Не беше разговаряла с Каролин от онази вечер, но когато завъртя ключа на своя апартамент на Медисън и Шейсет и седма улица, си каза твърдо, че трябва да се обади на приятелката си и да я предупреди непременно да се отърве от този пръстен.