Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 21

— Тя ми остави пръстена. Каза ми да го пазя, в случай, че „Карен“ все пак се появи. Имам чувството, че Джейн Клозън не е добре здравословно.

— Мислиш ли, че съществува някаква възможност отново да се чуеш с Карен?

Сюзън поклати глава.

— Не знам.

— Изненадана съм, че Дъг Лейтън ти е позвънил тази сутрин. Когато разговарях с него, той изобщо не изглеждаше обезпокоен от предаването.

— Значи си е променил мнението — каза Сюзън. — Той дойде в офиса ми заедно с госпожа Клозън, но не остана. Каза, че имал среща, на която не можел да не отиде.

— Ако бях на негово място, бих отменила ангажимента — каза Неда сухо. — Случайно знам, че миналата година Джейн го направи попечител на финансите на фамилията Клозън. Питам се какво може да е толкова важно, че да си позволи да я остави сама, особено след като знае, че Джейн очаква да се срещне с някой, който може да опише мъжа, отговорен за изчезването на дъщеря й и дори за убийството й?

12

Просторният апартамент на Доналд Ричардс на Сентръл Парк Уест му служеше едновременно за дом и работно място. Стаите, които ползваше за прием на пациенти, имаха отделен вход откъм коридора. Петте помещения, които беше запазил за себе си, притежаваха определено мъжката атмосфера на дом, отдавна лишен от женска грижа. Бяха минали четири години, откакто съпругата му Кати, топ модел, загина по време на снимки в планините Катскил.

Той не беше присъствал на мястото на произшествието и със сигурност по никакъв начин не би могъл да направи каквото и да било, но непрестанно се обвиняваше. Определено не беше в състояние да превъзмогне загубата.

Кануто, в което Кати позирала, се преобърнало. Лодката с фотографа и асистентите била на около шест метра. Тежката рокля от началото на века, с която Кати била облечена, я повлякла към дъното, преди някой да успее да я достигне.

Водолазите така и не намериха тялото й. „Дори и през лятото това езеро е толкова дълбоко, че на дъното водата е направо ледена“ — бяха му казали.

Преди две години, с надеждата, че това ще доведе до някакво усещане за край, той прибра последните няколко нейни снимки, които продължаваше да държи в спалнята си. Но, естествено, стъпката не доведе до никаква промяна и той беше принуден да признае пред себе си, че чувството за нещо недовършено продължава да витае наоколо. Както той, така и родителите на Кати имаха нужда да погребат останките й в гробището при роднините й — нейни баби и дядовци, а също и един брат, когото тя изобщо не познаваше.

Често я сънуваше. Понякога я виждаше да лежи заклещена под един от скалистите первази в ледената вода — една вечна „Спящата красавица“. Друг път сънят се променяше. Лицето й се размиваше и на негово място се появяваха други. И всички те шептяха: „Ти си виновен!“.

На корицата на „Изчезнали жени“ нямаше посвещение на Кати или какъвто и да било намек за случилото се. Под снимката му кратките биографични данни съобщаваха, че доктор Доналд Ричардс е живял единствено в Манхатън, че е получил своята бакалавърска степен в Йейл, магистърска степен и докторат по клинична психология в Харвард, а освен това притежава магистърска степен по криминология от Нюйоркския университет.