Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 146

Собственикът? Втурна се обратно към порно-магазинчето. Вратата беше отворена и изглежда търговията спореше. Един мъж плащаше на касата, а след него се бяха наредили двама юноши с размъкнат вид и дълги сплъстени коси.

Приключил с покупките си, мъжът я изгледа на излизане, но извърна глава, когато Сюзън не отмести поглед. Няколко минути по-късно си тръгнаха и двете момчета, като гузно гледаха встрани, докато минаваха покрай нея.

„Те са малолетни и нямат право да купуват този боклук“ — помисли си тя.

Щом видя, че няма друг клиент, Сюзън влезе вътре. Продавачът беше слаб, грозноват човек, който също като вещите около него изглеждаше някак нечистоплътен.

Той я съпроводи с напрегнат поглед, докато тя се приближаваше към щанда. Сюзън осъзна, че може би той я смяташе за цивилен служител от полицията, който щеше да го накаже, че извършва незаконна търговия с малолетни.

„Хванах го на местопрестъплението — помисли си тя. — Лошото е, че не мога да го задържа.“

Сюзън посочи към магазинчето за сувенири отсреща и попита:

— Откога е затворено?

Долови внезапна промяна в отношението му. Нервното напрежение изчезна и в ъгълчетата на устните му трепна снизходителна усмивка.

— Госпожице, вие не сте ли чули какво стана? Абдул Парки, собственикът на това място, беше убит във вторник след обяд.

— Убит! — Сюзън не се опита да прикрие ужаса в гласа си.

„Поредната жертва — помисли си тя, — поредната! Тифани говори за собственика на магазина в моето предаване.“

— Вие познавахте ли Парки? — попита мъжът. — Беше добър човек.

Сюзън поклати глава, като в същото време направи усилие да се успокои.

— Една моя приятелка ми препоръча магазинчето му — каза тя внимателно. — Някой й подарил от тюркоазните пръстени, негова изработка. Вижте — каза тя, отвори чантата си и извади пръстена, който беше получила от Джейн Клозън.

Човекът се втренчи в пръстена и после в нея.

— Да, този е от неговите, така е. Беше луд по тюркоаза. Всъщност аз съм Нат Смол, собственик на това място.

— Сюзън Чандлър — каза тя и протегна ръка. — Доколкото виждам, бил ви е добър приятел. И как се случи?

— Беше намушкан с нож. Ченгетата мислят, че е заради наркотици, макар че, доколкото разбирам, досега не са намерили нищо. Той наистина беше добър човек. И знаете ли, лежа там вътре почти цял ден преди да го намерят. Като не отвори и в сряда, аз викнах ченгетата.

Сюзън забеляза искрената тъга, изписана на лицето на Нат Смол.

— Моята приятелка ми каза, че бил много мил човек. Имаше ли някакви свидетели?

— Никой не е видял нищо.

Както говореше, Смол поклати глава и се извърна. „Той крие нещо — помисли си Сюзън. — Трябва да го накарам да го сподели с мен.“

— Всъщност младата жена, която ми каза за Парки, бе намушкана с нож в сряда вечерта — добави тя тихо. — Мисля, че човекът, който ги е убил, е клиент, купил от него няколко такива тюркоазни пръстена през последните три-четири години.

Когато Сюзън срещна погледа му, восъчното на цвят лице на Нат Смол стана пепеляво.

— Парки ми разказа за този човек. Смяташе го за истински джентълмен.