Читать «Омайване» онлайн - страница 83

Даг излезе за момент и като се върна, почна да завинтва нещо на приставката си. Фаун примига учудено, като видя, че е дайре, специално пригодено за ръката му.

— Богове! Не знаех, че можеш да свириш.

Той се усмихна и потропа по инструмента с пръсти. Стакатото я накара да се стегне.

— Хитро. На какво свиреше, преди да загубиш ръката си?

— Пак на дайре — отвърна той весело. — Опитах флейта, но ми беше трудно дори когато имах пълен набор пръсти. А когато се пробвах с цигулка, ме обвиниха, че измъчвам котки. С това обаче няма как да се изкара грешна нота. Освен това — той понижи конспиративно глас, — така се измъквам от танците. — Усмихна се и се отправи към празното място, където вече се събираха неколцина патрулни.

Инструментите им бяха малки, за да се побират в дисагите. Имаше няколко свирки, от дърво, кост и глина, две цигулки и колекция от ведрата на хотела — за барабани. Помещението притихна.

Един побелял мъж с костена флейта пристъпи напред и подкара натрапчива мелодия, от която Фаун настръхна. Погледна притеснено костта и прогорените по нея надписи и осъзна, че е от негов роднина. Защото бедрените кости бяха две, а сърцето само едно. Какво ли правеха Езерняците с останалото? Мелодията беше толкова тържествена, че сигурно беше някакъв химн или възпоминание. Фаун виждаше как неколцина мърдат устни в беззвучен текст. След като мелодията свърши, всички наведоха очи и запазиха мълчание за около минута.

А после се почна. Дрънченето на дайрето и удрянето на импровизираните барабани сякаш щеше да потроши прозорците. Цигуларите и флейтистите подхванаха танцувална мелодия и дансингът се напълни с хора. Танцуваха на групи, а не на двойки, и описваха странни обиколки едни около други. На Фаун й напомняше за фермерските танци, с изключение на това, че не подбираха пола и нямаха церемониалмайстор. Зачуди се дали използват усета си, за да се оправят с координацията. Въпреки че стъпките бяха доста сложни, танцьорите рядко бъркаха и когато се случеше, всички избухваха в смях и започваха отново. Звънчетата в косите им подрънкваха весело. Даг стоеше зад музикантите и отмерваше ритъма с дайрето. Не говореше и не пееше, но изглеждаше необичайно щастлив и се усмихваше на шегите.

Апетитът за танци на младите беше ненаситен, но по-късно вечерта музикантите отстъпиха място на двама певци. Слънцето вече бе залязло и стаята се осветяваше от свещи и маслени лампи. Даг откачи дайрето си и седна в краката на Фаун, за да навакса с бирата. Задача, в която имаше множество помагачи.

Някои от песните бяха непознати за Фаун, на други бе чувала мелодията с различен текст, а трети пееше леля й Нати, когато тъчеше. Зачуди се дали произходът им е фермерски, или Езерняшки. Певците бяха от патрула на Чато и гласовете им си пасваха идеално. На жената нежен и чист, а на мъжа нисък и звучен. Фаун не беше сигурна дали песента за загубения патрулен, който танцувал с мечките, е измислица, или по истински случай.