Читать «Омайване» онлайн - страница 147

След това баща й доведе Нати и тя внимателно напипа гривните и ръцете им. Развързва двата възела, събра краищата им и ги уви заедно, като мърмореше благословии, съчинени от самата нея. След това направи от двете върви осмица, върза я с един възел и каза високо:

— Едно до друго или надалеч, нека тези сърца винаги вървят заедно.

Това бяха думите, които й бе казал Даг. Напомняха обезпокоително на Фаун за надписа на ножа от Каунео, който Даг бе носил за сърцето си. Може би въпросният надпис беше точно от подобна клетва.

Думите, гривните и двете влюбени сърца бяха достатъчни, за да се направи Езерняшка сватба, както и прочутият усет, който все така се изплъзваше на Фаун. Да мисли за него беше почти толкова ефективно, колкото дете да затвори очи и да си пожелае конче.

„Действията нямат нужда от пожелаване“.

Щеше да изгради брака си час по час и ден по ден, с двете си ръце. Пожеланията бяха ненужни.

Даг беше наклонил глава, сякаш слушаше нещо, което тя не чуваше. Накрая явно остана доволен. С известни усилия положи дясната си ръка върху възела и хвана два края от двете гривни. Фаун направи същото. Двамата развързаха възела и освободиха гривните. След това Фаун върза своята на ръката му, а Нати върза неговата на нейната, този път с истински възли. Изражението на Даг й напомняше на онова, след като бяха убили злината.

— Чудесно. Получи се — прошепна той.

Бяха извършили Езерняшка магия пред пълна с хора стая. И никой не беше разбрал. „Какво направихме?“

Даг я придърпа за целувка, макар че беше малко странно, защото тя стоеше над него. Все пак успяха да се пуснат, преди да стане неприлично. Той явно едва се сдържаше да не я обладае още тук, на стола. Не че тя отдавна не копнееше за това. „По-късно“ обещаваха очите му.

След това дойде време за ядене.

Под дърветата в западния двор бяха сковани маси и имаше място за всички. Най-голямата маса беше отрупана с храна и напитки и хората кръжаха около нея като ястреби и пълнеха чиниите си. Жените ходеха до кухнята, за да носят допълнително. Тъй като имаше само няколко семейства, сватбата беше тиха и нямаше танци. За щастие нямаше и малки деца, които да падат в кладенеца или от дърветата и да тормозят родителите си.

Ядене, пиене, ядене, говорене и пак ядене.

— Още колко трябва да погълна, за да не обидя някоя от тези прекрасни жени, с които се сродих? — попита Даг, когато Фаун го заведе до масата да му напълни чинията за трети път.

— Ами… остана медената пита на леля Роупър и ореховият кекс на леля Блуфийлд. Плюс сладкиша на мама и моите ябълкови пайове.

— Всичко това?

— Да. Можеш да избереш едно и да обидиш останалите.

— Тогава сложи голямо парче от ябълковия пай — каза Даг, след като се престори, че мисли.

— Обичам мъже, които мислят на крак — отвърна тя, докато му слагаше огромна порция.

— Скоро няма да мога да си стоя на краката.

Тя се изкикоти.

— Трапчинките ти ще ме уморят.

— Никога — отвърна тя твърдо и го поведе към местата им.