Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 16

Ловуват за богатство, човек човек убива:

ще те затрие близък като сърна страхлива.

А също така:

От гордост който не почита

слугите царски всеки ден, подобно Дантила ще бъде

от царска служба отстранен.“

Сандживака попитал: „Как?“ И онзи разказал:

ТРЕТИ РАЗКАЗ

"Има на земята град Вардхамана. Живял там някога търговецът Дантила. Той се занимавал и с царските, и с градските работи и радвал всички жители. Но защо да хабя думите си? Такъв учен човек никой още не бил виждал и не бил чувал.

Така живеел той. Веднъж започнал да стяга сватбата на дъщеря си. Поканил всички жители на града и приближени на царя, оказал им почит, нахранил ги и ги надарил с дрехи и други подаръци. След сватбата, в знак на уважение, въвел в своя дом царя заедно със свитата му.

А царят имал дворцов метач на име Горабха. Идвайки като гост в къщата на Дантила, той седнал на неподходящо за него място, пред царския съветник, и когато хората забелязали това, в същия миг го изгонили навън. Сърцето на Горабха се опечалило от унижението и не намирайки покой нито през деня, нито през нощта, той размислял: „Как да лиша този търговец от царската милост? А ако не мога с нищо да му навредя — защо напразно да се съсипвам от мъка? Нали добре е казано:

Тоз, що не може да мъсти, опашката си да подвие. Грах из тигана се върти, но може ли да го разбие?“

И веднъж пред разсъмване, като метял пода наблизо до леглото, в което лежал задрямалият цар, Горабха казал като на себе си: „Да! Толкова е дързък Дантила, че дори прегръща първата жена на царя.“ Щом чул това, царят скочил силно развълнуван и възкликнал: „Ей, ей, Горабха! Вярно ли е това, което промърмори? Мигар Дантила прегръща царицата?“ Метачът отговорил: „Божествени! Цяла нощ не съм мигнал, увлечен от заровете, и сега, когато се залових да помета, здравата съм заспал. Затова и не знам какво съм казал.“ Обхванат от ревност, царят помислил: „Нали Горабха и Дантила влизат свободно в моя дворец. По всяка вероятност метачът е видял царицата в неговите обятия. Правилно е казано:

Каквото през деня човекът

желае, вижда и твори, такова нещо по привичка

дори насъне го гори.

Да, няма място за съмнение, когато работата се отнася за жена!

Жената е жена, но ето —

с един говори, гледа друг, а трети й е на сърцето.

Кого все пак обича тук?

А също така:

С дърва насища ли се огън,

безкраен океан — с поток, смъртта със хиляди живота

и мъж със поглед черноок?

Щом за жената няма случай

и я не иска никой мъж, о, Нарада, само тогава

тя е кристална като дъжд.“

Така, като пресметнал всички възможности, той лишил Дантила от своята милост. Но защо да приказвам? На търговеца забранили да влиза през портите на двореца.