Читать «Ще се смея последен. Айсберг» онлайн - страница 278

— И какво е то?

Тя развърза коланчето и остави кимоното да се свлече от раменете й на пода, като застана в класическата поза на гръцка статуя. Лампата осветяваше бронзовата й гладка лъскава кожа и я караше да изглежда като изваяна от скулптор. Закръглените й пълни устни бяха полуотворени от възбуда и нетърпение. Чертите и тялото й не можеха да се назоват иначе, освен великолепни — съвършен паметник за чудесата на медицинската наука.

— Ако звучи като комплимент — гърлено промълви тя, — и за минута не съм вярвала в хомосексуалното ти превъплъщение.

— Ти имаш опит в тия неща.

Тя пребледня.

— Това, в което аз се превърнах, не е същото.

— Ти си се превърнала в студена, пресметлива и отракана кучка.

— Не!

— Кристиян Фирие е бил сърдечен и честен защитник на хората. Промяната у теб е не само физическа, а и емоционална. За теб хората са само обект, който се захвърля, след като ползата от него е изчерпана. Ти си студена и болна.

Тя тръсна глава.

— Не… не! Променена съм. Да. Но не съм… студена. — Протегна ръце. — Нека ти го докажа.

Намираха се в средата на стаята и мълчаливо се гледаха. Като видя изражението, което започна да се изписва по лицето на Пит, ръцете й бавно се отпуснаха. Изглеждаше замаяна, а екзотичните й очи бяха покрусени. Загледа се в него със странна, скована напрегнатост. Лицето на Пит беше хладно и заплашително. Лилавите белези, подутините, назъбените рани — всичко това се съчетаваше в ужасна, отвратена маска. Очите му вече не виждаха красотата й. Виждаше единствено неразличимата пепел от онова, което някога е било човешки живот. Виждаше как Хънуел умира на пустото крайбрежие. Спомни си лицето на капитана на хидроплана, преди да изчезне сред пламъците. Знаеше какво са изпитали Лили, Тиди и Сам Кели. Знаеше и че Кирсти Фирие е донякъде отговорна за страданията на едни, както и за смъртта на други.

Кирсти побледня и отстъпи.

— Дърк, какво има?

— „Спасил те Бог.“

Обърна се и отвори вратата. Най-трудни му бяха първите няколко стъпки към асансьора. После всичко стана по-лесно. Когато стигна партера, излезе на тротоара и спря такси. Беше възстановил спокойствието си.

Шофьорът отвори вратата.

— Накъде, сър?

Пит остана мълчалив за малко. После изведнъж се досети къде трябва да отиде. Нямаше избор. Беше си такъв, какъвто е.

— Към „Нюпорт ин“. При една състрадателна червенокоса дама… надявам се.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7543

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Ще се смея последен

Клайв Къслър. Айсберг

Американска. Първо издание

Английска. Второ издание

ИК „Албор“, София, 1995

Коректор: Дора Вълевска

Художник: Златан Рангелов

Худ. оформление на корицата: Борислав Стоянов

ISBN: 954-8272-32-6

1

Фриско — Сан Франциско. — Бел.пр.

2

„Бетър Електроникс Корпорейшън“ — „Корпорация за по-добри електроники“. — Бел.пр.

3

Бинг Кросби (1904 — 1971) — американски певец и актьор. — Бел.пр.

4

Мека шапка, наречена на името на производителя й, носена от австралийските войници. — Бел.пр.