Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 90

— Хей, миличка, още не мога да преценя коя част от тялото ти харесвам най-много.

— Кейлъб!

Възклицанието дойде не от жената, която той току-що бе обърнал към себе си и поел в обятията си, а от вратата. Извърна поглед по посока на гласа и видя Либи, зяпнала с широко ококорени очи, с огромни кафяви торби в ръцете си. Зад гърба й стоеше висок мъж, който също го наблюдаваше с очевидно неодобрение. Кейлъб бавно се извърна към жената, която държеше в прегръдките си, и осъзна, че беше също така привлекателна като Либи, макар и по-възрастна.

— Здравейте — усмихна се тя приветливо. — Вие сигурно сте приятелят на Либи.

— Да… — Той едва прочисти гърлото си. — Очевидно.

— Сега, ако нямате нищо против, бихте ли пуснали жена ми, за да затвори хладилника — намеси се Уилям.

— Извинявайте, много се извинявам! — Кал се дръпна рязко назад. — Взех ви за Либи.

— На вас да не ви е навик да сграбчвате така дъщеря ми за…

— Татко! — прекъсна го Либи и стовари пликовете на масата. Това начало едва ли вещаеше нещо добро. — Запознайте се с Кейлъб Хорнблоуър. Отседнал е за известно време при мен. Това са майка ми и баща ми — Уилям и Керълайн Стоун.

Прекрасно. И тъй като му стана ясно, че в този миг не можеше да се телепортира, най-добре беше да се справи адекватно с положението.

— Приятно ми е… — Откри, че най-доброто място за ръцете му бе в джобовете. — Либи много прилича на вас.

— Всички така казват, въпреки че никой не го е изразявал точно по този начин — Керълайн му се усмихна още веднъж, за да го извади от неудобната ситуация и му подаде ръка. — Уил, остави, моля те, тези торби и се запознай с приятеля на Либи.

Уил не се забърза особено. Искаше му се първо да го прецени. Красив, със сурови черти и твърд поглед. Времето само щеше да покаже.

— Името ви е Хорнблоуър, нали? — Стана му приятно, че Кал се здрависа силно и решително.

— Да. — За първи път след комисията при кандидатстването му в МКС му се случваше да бъде така внимателно преценен. — Да ви се извиня ли още веднъж за случилото се?

— Едно извинение е напълно достатъчно. — Въпреки това Уилям си запази известни резерви за останалото.

— Тъкмо щях да се заема с обяда. — Либи реши, че трябва да поддържа разговора, докато измисли подходящото решение на ситуацията.

— Прекрасна идея. — Керълайн извади от една от чантите пресен карфиол. Намери и плика с чипс и консервата с кренвирши, които Уилям бе пъхнал незабелязано в нея. — Аз ще приготвя обяда. Уил, няма ли да ми помогнеш?

— Но, аз…

— Направи малко чай, ако обичаш.

— Аз бих пийнала чай — зарадва се Либи, тъй като това бе най-прекият път към сърцето на баща й. Тя хвана Кал за ръката и се обърна към родителите си. — Ние ще се върнем след малко. Щом като се озоваха сами в хола, Либи се обърна към него. — Ами сега, какво ще правим?