Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 67

— Моля?

— Чувствам се напрегната. Всъщност съм най-вече объркана. — Либи прокара пръсти през косата си. — Господи, Кейлъб ти ме объркваш. Още от преди… Преди всичко това да се случи.

— Либи, та ние едва започнахме.

Тя го зяпна. Кал не се помръдна, ала Либи усещаше напрежението у него.

— Странно — тихичко прошепна тя. — Никога не съм била причина за нечие объркване. И нищо не е така, как то си го представях, че ще бъде с теб. Явно ме е страх, защото всеки път, когато се приближиш до мен, ми се иска за побягна. — Либи затвори очи. — Това е лъжа. Преди време ме попита дали се страхувам от теб и аз ти отговорих, че не ме е страх. И това беше лъжа. Страхувам се. Страхувам се от теб, от себе си и най-вече от мисълта, че може би никога няма да почувствам с друг мъж това, което усещам с теб. — Тя се изправи и закрачи из стаята. Хвана една възглавница и я запрати нанякъде. После взе да мести напред-назад настолната лампа. — Ще ми се да знаех как да постъпя, какво да кажа. Нямам никакъв опит в тези неща. И, по дяволите, искам да ме целунеш отново, за да престане е този монолог.

Той усети как всяка частица от тялото му се опъна до скъсване.

— Либи, знаеш, че те желая. Не съм го пазил в тайна. Но при създадените обстоятелства… При факта, че след няколко дни няма да ме има повече тук…

— Именно заради това. — Прииска й се да се разплаче. — Ти ще си заминеш. Не искам да се чудя цял живот какво ли би било усещането. Искам да го знам. Чувствам се… За Бога, дори не знам как се чувствам. Единственото, в което съм убедена, е, че искам тази вечер да се любиш с мен. — Тя замръзна на мястото си. Поразена от собствените си думи, които кънтяха в ушите й, и от факта, че това бе най-истинското нещо, което бе казала през целия си съзнателен живот. Тогава внезапно напрежението изчезна. Вцепенението също. Либи бе абсолютно спокойна и уверена в думите си. — Кейлъб, искам тази нощ да бъда с теб.

Той се изправи. Ръцете в джобовете му бяха свити в юмруци.

— Само допреди няколко дни това щеше да бъде толкова лесно. Нещата се промениха, Либи. Сега ме е грижа за теб.

— Значи, след като те е грижа за мен, не можеш да бъдеш с мен, така ли?

— Искам те толкова силно, че дори съм способен да предусетя чувството. — Тогава погледът му срещна нейния и тя осъзна, че той говореше истината. — Както знам също, че тази вечер ти пи повече, отколкото трябваше, и че днешният ден ти дойде в повечко. — Кал не смееше да я докосне, ала гласът му звучеше като милувка. — Има определени правила, Либи.

Тя направи най-важната стъпка в живота си, като се приближи към него и протегна ръце.

— Наруши ги!

Седма глава

Той чуваше в гърдите си ударите на собственото си сърце. Усещаше как кръвта влиза в него и след това със същата бясна скорост се изпомпва обратно. В приглушената светлина тя изглеждаше някак мистично и същевременно невероятно еротично, облечена в лекия си пуловер и рипсени панталони. Косата й беше разрошена от бързото шофиране и постоянното пипане. Съвсем ясно съзнаваше какво би било усещането да я докосне и да подреди хаотично разпръснатите кичури. Какво би почувствал, ако свалеше всички тези катове дрехи с размери, по-големи от тялото й, и откриеше крехката фигура отдолу. Пое дълбоко въздух и опита да мисли трезво.