Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 5

Сигурно е от келтски произход, заключи тя и взе чая си. Косата му бе черна, гарвановочерна, и след като изсъхна, остана леко начупена. Беше прекалено дълга, за да е от военната авиация. Либи хвърли бърз поглед към дрехите, които бе свалила от него. Черното горнище приличаше недвусмислено на военна униформа, още повече, че на предния джоб имаше някакви инициали. Вероятно мъжът бе от някой елитен корпус на военновъздушните сили.

Изпълнена със съмнения в тая хипотеза, тя седна отново на стола. После се сети, че беше обут със стари, изтъркани кецове. Кецове и видимо скъп часовник — от тези, дето имат хиляди дребни екстри. От беглия поглед, който му хвърли, успя да отбележи единствено, че не показваше точното време. Очевидно, както часовникът, така и собственикът му, бяха претърпяла тежка катастрофа.

— Не знам за часовника, но мисля, че ти ще се оправиш — каза Либи, преди да заспи отново.

Непознатият се събуди по едно време със зверско главоболие и размътен поглед. Видя огън в камина или може би — първокласна симулация. Долови миризма на изгорели дърва и дъжд… Паметта му бе замъглена, ала му се въртеше някакъв спомен за пороен дъжд. Единственото, върху което можа да съсредоточи вниманието си, бе фактът, че беше жив. И че бе на топло. Спомни си, че лежеше някъде, където му беше студено, целият мокър и дезориентиран. Страхуваше се, че бе паднал в океана. Там, където и да бе това място, имаше още някой. Жена. С тих, спокоен глас и меки, нежни ръце. Опита се да мисли, но грохотът в главата му направи усилието болезнено.

Видя я седнала на старомоден стол с шарено одеяло, метнато връз скута й. Дали това не бе някаква халюцинация? Може би, ала със сигурност приятна. Косата й бе тъмна и блестеше в отблясъците от огъня в камината. Дълга някъде до брадичката и много гъста, сега тя бе разпиляна предизвикателно по лицето й. Жената спеше. Личеше си и по равномерното й дишане. На тази светлина кожата й изглеждаше златиста. Чертите й бяха остри, почти екзотични, пресечени от широка уста, с меки и плътни, отпуснати от съня устни.

Какво повече да искаш от една халюцинация?

Той затвори очи и спа до сутринта.

Когато за втори път дойде в съзнание, нея я нямаше. Огънят все още припукваше, а приглушената светлина, която идваше отвън, напомняше за дъждовно време. Болката в главата му не бе отминала, но бе станала поносима. С върха на пръстите си опипа превръзката на челото си. Разбра, че може би бе бил в безсъзнание часове, ако не и дни наред. Като направи опит да се изправи, разбра, че тялото му бе слабо и немощно.

В подобно състояние очевидно се намираше и съзнанието му, заключи той, след като му струваше такива невероятни усилия да проучи заобикалящата го среда. Малката, слабо осветена стая бе изградена от камък и дърво. Видя някои грижовно съхранени старинни предмети, направени от примитивни материали. Преди много години родителите му го бяха завели на екскурзия на запад и там бяха посетили доста музеи и паркове. Той обърна главата си така, че да може да наблюдава как огънят поглъща пъновете. Топлината бе суха и миришеше на изгоряло. Ала бе трудно за вярване, че му бяха дали подслон и грижи в музей или в някой исторически парк.