Читать «Древният враг» онлайн - страница 28

Кейл се окашля.

— Но тя само се изсмя. Каза, че не мога да посегна на жена и да не се правя на мъжага. Тя каза: „По дяволите, Флетч, ако те ритна в ташаците, ти би ми благодарил, че съм разнообразила деня ти.“

— И тогава вие не издържахте и се разплакахте? — попита Брайс.

— Аз просто… е, разбрах, че нямам никакво влияние над нея — каза Кейл.

От мястото си на прозореца Тал Уитмън наблюдаваше как лицето на Кейл се изкриви от мъка — или от сносно подражание на мъка. Проклетникът си го биваше.

— И когато тя ви видя да плачете — каза Брайс, — накара ли я това да се осъзнае?

— Именно — каза Кейл. — Предполагам, че това… й повлия… голям вол като мен да плаче като бебе. Тя също заплака и обеща да не взима повече РСР. Разговаряхме за миналото, за това, което очаквахме от нашия брак, казахме си много неща, които трябваше да си кажем по-рано и се почувствахме по-близки, отколкото през последните няколко години. Поне аз я почувствах по-близка. Смятах, че и с нея е така. Тя се закле да престане с наркотиците.

Все още драскайки нещо, Брайс продължи:

— После миналия четвъртък се връщате рано у дома и намирате малкото си момче, Дани, мъртво в спалнята. Чувате нещо зад себе си. Виждате Джоана с касапски нож в ръката, този, с който е убила Дани.

— Беше дрогирана — каза Кейл. — РСР. Веднага забелязах. Дивият й поглед, животинският израз в очите.

— Тя изкрещява срещу вас някакви нелогични щуротии за змии, които живеят в главите на хората, за хора, контролирани от дяволските змии. Вие се отдалечавате от нея, а тя ви следва. Не се опитвате да й отнемете касапския нож.

— Помислих, че ще ме убие. Започнах да я уговарям.

— Значи сте продължили да обикаляте докато не сте стигнали до нощното шкафче, където е стоял 38-калибровият автоматичен пистолет.

— Предупредих я да пусне ножа. Предупредих я.

— Вместо това тя се устремява към вас с ножа в ръка. И вие я прострелвате. Веднъж. В гърдите.

Кейл сега се бе навел напред, с ръце върху лицето си. Шерифът остави писалката си. Скръсти ръце на стомаха си със сплетени отпред пръсти.

— Сега, господин Кейл, надявам се, че ще издържите с мен още малко. Само още няколко въпроса и после ще излезем оттук и всеки ще поеме пътя си.

Кейл свали ръце от лицето си. За Тал Уитмън бе ясно, че за Кейл „всеки по своя път“ означава да бъде най-после освободен.

— Добре съм, шерифе. Продължавай.

Боб Робин не каза нито дума.

Отпуснал се на стола, сякаш нямаше кости, Брайс Хамънд каза:

— Докато бяхте задържан като заподозрян, господин Кейл, възникнаха няколко въпроса, на които трябва да се отговори, така че нека изясним нещата за този ужасен случай. Сега, някои от тези неща може и да ви изглеждат страшно незначителни, едва ли заслужаващи да си губим времето с тях. Дребни неща. Признавам. Причината, поради която ви досаждам… значи е, че искам следващата година да бъда преизбран, господин Кейл. Ако моите противници ме хванат в техническа грешка, дори в нещо малко и незначително, ще вдигнат такъв шум, че ще избухне скандал; ще кажат, че спя или че съм мързелив, или нещо от този сорт. — Брайс се ухили на Кейл — наистина му се ухили. Тал не можеше да повярва.