Читать «Древният враг» онлайн - страница 239

— Иска ми се да излизам с Пола — каза Тал. — Искам да остана цяла вечност с Пола. Но сега, докторе, ако не се прибера у дома, ще се наложи отново да върна револвера в сейфа, и може би шефката на Пола ще разбере, че тя ми го е дала преди да ме изпишат и Пола може да загуби работата си и ако това стане, никога няма да излезе с мен, няма да мога да се оженя за нея, няма да има никакви малки Тал Уитмънчета, които да тичат наоколо, даже никога, защото ще отида в манастир и ще се обрека на безбрачие, понеже съм решил, че Пола е единствената жена за мен. Така че, ако не ме изпишеш, ще съсипеш не само целия ми живот, но и ще лишиш света от един малък черен Айнщайн или от един малък черен Бетховен.

Джени се засмя и поклати глава.

— Добре, добре. Ще попълня формуляра за изписване и ще можеш да си отидеш тази вечер.

Той я прегърна и бързо облече ризата си.

— Пола по-добре да внимава — каза Лайза. — Прекалено си ловък, за да те оставят да се мотаеш около жените без звънец на врата.

— Аз? Ловък? — Той закопча колана с кобура на кръста си. — Аз съм само добрият стар срамежлив Тал Уитмън. През целия си живот съм бил стеснителен.

— О, разбира се — каза Лайза.

Джени отново взе думата:

— Ако…

Но внезапно Тал обезумя. Блъсна Джени встрани и я повали на пода. Тя удари рамото си в таблата на леглото и падна тежко на пода. Чу изстрел и видя Лайза да пада, но не разбра дали момичето е уцелено или се опитва да се прикрие; за секунда помисли, че Тал стреля по тях. Тогава забеляза, че той все още се опитва да извади револвера си от кобура.

В момента, когато изстрелът проехтя през стаята, се разби стъкло. Беше прозорецът зад Тал.

— Хвърли го! — извика Тал.

Джени извърна глава и видя на прага на вратата силуета на Джийн Тър, очертан от по-ярката светлина на болничния коридор зад него.

Застанал в сянката до прозореца, Брайс изтри сълзите си и смачка мокрите хартиени кърпички. Дочу лек шум зад себе си в стаята, помисли, че е някоя сестра, обърна се — и видя Флетчьр Кейл. За момент се вцепени от изненада.

Кейл стоеше до края на леглото на Тими, едва се виждаше на слабата нощна лампа. Не бе забелязал Брайс. Гледаше момчето — и се хилеше. По лицето му бе изписана лудост. Беше въоръжен.

Брайс се отмести от прозореца и посегна към револвера си. Твърде късно осъзна, че е без униформа и без кобур отстрани. Имаше малък тридесет и осем калибров пистолет в кобура на глезена; наведе се да го вземе.

Но Кейл го бе забелязал. Револверът в ръката на Кейл щракна и изгърмя последователно три пъти.

Брайс усети тежък удар отляво, болката премина през целия му гръден кош. Докато падаше на пода, чу как оръжието на убиеца изтрещя още три пъти.

— Хвърли го! — извика Тал и Джени видя Джитър, и още един куршум рикошира в металната рамка на леглото и сигурно се бе ударил в тавана, защото долу паднаха няколко парчета от звукоизолиращия материал.

Тал се наведе и изстреля два куршума. Първият улучи Джитър в лявото бедро. Вторият го удари в стомаха, повдигна го и го отхвърли назад в ъгъла, където се приземи във фонтан от кръв. Не помръдна повече.