Читать «Получихме златни рибки» онлайн - страница 4

— Само за любители, за познавачи.

Ложкин вървеше към къщи, леко смутен от грубото си държане в магазина, но смущението му полека-лека изчезваше, защото подире му го следваха, без дори сами да забележат, развълнувани хора, разменяха си думи на удивление и се възхищаваха от златната красавица в буркана.

— Донесе ли нещо? — попита съпругата на Ложкин от кухнята, без да забележи колко светло стана в стаята зад нея. — Види ми се, половинка си домъкнал?

— Половинка чиста вода — съгласи се старецът. — Половин килце в буркан и същото желая и на вас.

— Не — каза бабата, без да се обръща. — Там, на улицата ли си смукна?

— Ех и ти де!

— Дрънкаш врели-некипели.

Старецът не взе да се разправя, размести кактусите на перваза, намигна на канарчетата, които зачуруликаха смаяно, като видяха буркана, извади резервния аквариум и го понесе към чешмата в кухнята.

— Помести се — каза той на съпругата си. — Остави ме да налея вода.

Тогава съпругата разбра, че мъжът й не е пиян, избърса ръце в престилката и надникна в стаята.

— Майчице — рече тя. — Само златна рибка ни липсваше!

Съпругата се наведе над буркана, а рибката измъкна насреща й остра муцунка, зяпна, сякаш се задушаваше, и тихичко каза:

— Да бяхте ме пуснали, другари, в рекичката.

— Какво? — попита съпругата.

— Въздействувайте на мъжа си — рече рибката почти шепнешком. — Той никога няма да ме пусне, ако не му повлияете.

— Какво, какво? — попита съпругата.

— Ти с кого, такова? — учуди се старецът, като се върна в стаята с пълен аквариум.

— И аз не знам — рече жената. — Не знам.

— Красива ли е? — попита Ложкин.

— Хич не знам — повтори жената. Позамисли се малко и добави: — Да беше я пуснал в рекичката. Че кой знае каква беля ще ни сполети.

— Да не си изкуфяла? Та тя в държавния магазин струва две рубли и четирийсет копейки!

— В държавния ли? — попита жената. — Дават ли вече?

— Дават, ама никой не взима. Не разбират. Скъпо им се струва. Та мигар две и четирийсет са много за такова чудо?

— Миша — рече съпругата, — три рубли ще ти дам. Четири и мезенце ще ти купя. Само я пусни. Страх ме е.

— Луда жена — увери се старецът. — Сега ще я преместим в аквариума.

— Пусни я.

— Дума да не става. Може би цял живот я чакам. В Москва писма писах. Две и четирийсет платих.

— Е, както щеш — каза старицата и заплака. Запъти се към кухнята.

В този момент нервите на рибката не издържаха.

— Не си отивай! — викна тя пронизително. — Още не всички аргументи са изчерпани. Ако ме пуснете, ще ви изпълня три желания.

Старецът беше стабилен сух човек, но при тия думи изпусна аквариума, той се строши и Ложкин остана до глезените във вода.

— Нищо не ни трябва! — отвърна бабата от кухнята. — Нищо не ни трябва. Върви си в реката! Само беля с тебе.

— Не-е — каза старецът бавно. — Не-е-е. Какво става, що за приказки?

— Аз говоря — отвърна рибката. — И думата ми е твърда.

— Че как е възможно? — попита старецът, подвил подгизналия си крак. — Рибите не говорят.

— Аз съм хибридна — отвърна рибката. — Дълго е за разправяне.

— Изотопи ли? — попита старецът.