Читать «Добрият» онлайн - страница 2
Дийн Кунц
— Защо си въобразяваш, че ще доведа дама в този бардак?
— Какво друго знаеш, освен този бардак?
— Моята любима закусвалня за понички.
— Хм. Ще се налапате значи с десет-двайсет понички с глазура, после ще я заведеш пред голям, скъп ресторант в Нюпорт Бийч, ще седнете на тротоара и ще зяпате как портиерите паркират луксозните коли.
Тим отпи от бирата, Руни избърса бара, макар че нямаше нужда. После Тим отбеляза:
— Ти удари шестица с Мишел. Такива като нея не се срещат днес.
— Мишел е на трийсет, също като нас. Ако такива като нея не се срещат днес, откъде се взе тя?
— И аз се питам.
— Ако искаш да си победител, трябва да си вътре в играта и да участваш в класацията — каза Руни.
— Аз съм си в класацията.
— Няма класация за сам играч, който нанизва обръчи на прът.
— Не ме мисли. Жените тичат подир мен и ми думкат на вратата.
— Да бе — възрази Руни, — само че пристигат на двойки, за да те поучават на тема Христос.
— Че какво лошо? Грижат се за душата ми. Казвал ли ти е някой, че си саркастично копеле?
— Ти си ми го казвал. Хиляди пъти. Не ми омръзва да го чувам. Ама нека да ти кажа за оня, дето беше тук преди малко. Ударили му четирийсетте, никога не се е женил, а взели, че му отрязали тестисите.
— Кой му ги отрязал?
— Докторите.
— Дай ми имената на тези доктори — каза Тим. — Не искам да попадна на някой случаен.
— Абе той бил болен от рак. Работата е, че повече не може да има деца.
— Какво му е хубавото да имаш деца, когато светът не е със света?
Руни приличаше на мечтаещ за черен пояс запалянко, който, макар да не беше взел нито един урок по карате, се беше опитал да счупи не една или две бетонни плочи с главата си. Очите му обаче бяха два сини прозореца, излъчващи топло сияние, и сърцето му беше добро.
— Там е смисълът на всичко — каза Руни. — Жена, деца, място, където можеш да стъпиш на здраво, докато светът се разпада на части.
— Матусал1 е живял до деветстотин и не е престанал да ражда деца докрай.
— Да ражда?
— Да, така е било в ония времена. Раждали са.
— Значи ти смяташ да правиш какво — да чакаш да станеш на шестстотин, преди да завъдиш деца?
— Вие с Мишел нямате деца.
— Ама работим по въпроса. — Руни се наведе, скръсти ръце на бара и застана лице в лице с Тим. — Как си прекара деня днес, вратарю?
Тим се намръщи.
— Не ми викай „вратар“!
— Е, кажи де, как си запълни деня?
— Както винаги. Зидах стена.
— Какво ще правиш утре?
— Ще зидам друга стена.
— За кого?
— За този, който ми плати.
— Аз работя в моя бар по седемдесет часа на седмица, понякога и повече, но не заради клиентите.
— Клиентите ти го чувстват — увери го Тим.
— Кой от двама ни е саркастичното копеле?
— Ти държиш купата, но аз се боря за нея.
— Аз работя за Мишел и за бъдещите ни деца. Трябва да имаш за кого да работиш, освен за този, който ти плаща. Някой, който да ти е скъп, да градите нещо заедно, да имате бъдеще.
— Лиам, много са ти хубави очите.
— Ние с Мишел се тревожим за тебе, братле.
Тим сви устни.
Руни заключи:
— Самотата не е по вкуса на никого.
Тим пусна няколко въздушни целувки. Руни се наведе още по-напред, на сантиметри от лицето на Тим.