Читать «Петата жена» онлайн
Хенинг Манкел
Annotation
Инспектор Курт Валандер разследва серия показни брутални убийства. Явно убиецът изпраща някакво послание. Между жертвите на пръв поглед няма нищо общо. Интуицията отвежда Валандер до истината: убитите съвсем не са били светци. Колкото и странно да изглежда, следите водят към жена. Замесените са четири, но напълно неочаквано разкритията водят към пета — неизвестна жена. Има ли обаче право човек да се поставя над закона и да раздава правосъдие?
Хенинг Манкел е роден през 1948 г. в Северна Швеция. 17-годишен заминава за Стокхолм и става асистент-режисьор в Riks Theater. По-късно свързва трайно живота и творчеството си с Мозамбик. Книгите му са спечелили множество награди. С хонорарите си Манкел финансира развитието на театъра в африканската държава и подпомага организацията „Лекари без граници“. Живее със съпругата си Ева Бергман както в Швеция така и в Мапуто, Мозамбик. Криминалната поредица с Курт Валандер е преведена в 34 страни, продадена в милиони тиражи и многократно е филмирана за киното и телевизията.
Хенинг Манкел
Пролог
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
Епилог
Послепис
info
notes
1
2
Хенинг Манкел
Петата жена
Видях Бог насън и той имаше две лица. Едното гладко и нежно като майчин лик, а другото наподобяваше образа на Сатаната.
С любов и грижа паяжината своя, паякът изплита.
Пролог
Нощта, в която пристигнаха, за да изпълнят свещената си мисия, бе пропита с неестествена тишина.
Мъжът на име Фарид, най-младият измежду четиримата, впоследствие си спомняше, че дори уличните кучета се бяха спотаили. Прохладната нощ ги обгръщаше, а вятърът, който лъхаше на леки талази от пустинята, бе почти незабележим. Изчакаха падането на нощта. Изминаха дългия път от столицата Алжир, до мястото на срещата при двореца „Дар Азиза“, със стар и раздрънкан автомобил. На два пъти се наложи да спират. Първия път, за да поправят спукана задна гума. Тогава дори не бяха и преполовили пътя. Фарид, който никога преди не бе напускал столицата, седеше в сянката на един каменен блок край пътя и с удивление се любуваше на драматичните обрати на пейзажа. Гумата, напукана и износена, се повреди северно от Бу Саада. Отне им много време да свалят ръждясалите винтове и да сложат резервната. От приглушените разговори на останалите Фарид разбра, че закъсняват и затова няма да имат време да спрат и да хапнат. Сетне пътуването продължи. Непосредствено преди Ел Куед двигателят отказа. Мина цял час, докато установят и криво-ляво отстранят повредата. Водачът им — блед мъж около трийсетте, с черна брада и с такъв плам в очите, какъвто имат само хората, напълно отдадени на своето призвание и на Пророка — припираше с ядно съскане на шофьора, който, цял плувнал в пот, се бе надвесил над горещия двигател. Фарид не знаеше името му. От съображения за сигурност не знаеше нито кой е, нито откъде е.
Не знаеше имената и на другите двама.
