Читать «7 и 37 чудеса» онлайн - страница 7
Кир Буличов
Геният на Имхотеп не се ограничавал само в строителството. Както много хора на древността, и той бил служител на религията и потомците го помнят като велик магьосник и вълшебник, а по-точно учен — зората на науката неизбежно е свързана с магията. Бил е и писател. „Поговорките“ на Имхотеп, възходът на древноегипетската литература са се запазили във фолклора. Интересно е въплъщението на писателската му слава. След смъртта той се превърнал в бог — покровител на писарите. Преди да започнат работа, те изливали на пода вода от блюдо, като по този начин принасяли безкръвна жертва на своя бог-покровител. Имхотеп дори станал два пъти бог. Помнели го и след две и половина хилядолетия — древните гърци го почитали като бог на медицината. Статуята на Имхотеп, изглежда, била първата статуя на учен в света, нейни части са намерени в заупокойния храм на фараона — още едно доказателство, че истинският гений често получава признание приживе. Що се отнася пък до по-късните статуи, то е трудно да се намери голям музей в света, където да няма бронзова или каменна статуя на Имхотеп. А в Мемфис в негова чест имало храм.
Чудо второ
ГРАДИНИТЕ НА ВАВИЛОН
Висящите градини на Вавилон са по-млади от пирамидите. Те били строени по времето, когато вече съществувала „Одисеята“ и се издигали гръцките градове. И в същото време градините са къде по-близо до египетския древен свят, отколкото до гръцкия. Те бележат залеза на асирийско-вавилонската държава, съвременница на древния Египет и негова съперница. И ако пирамидите са надживели всички и съществуват и до днес, то висящите градини се оказали краткотрайни и изчезнали заедно с Вавилон — величествен, но нетраен гигант от глина. Захарният град, Снежанката на древността…
Вавилон бил вече на залез. Той престанал да бъде столица на велика държава и бил превърнат от персийските завоеватели в център на една от сатрапиите, когато в него влезли войските на Александър Македонски — човекът, който, макар и да не е построил нито едно от чудесата на света, е герой на тази книга, разтърсил е целия Изток и в една или друга степен е повлиял върху съдбата на великите паметници от миналото, върху тяхното създаване или гибел.
През 331 година пр.н.е. жителите на Вавилон изпратили при македонския владетел пратеници с покана да влезе с мир в града. Александър бил поразен от богатството и величието на града, който, макар и западнал вече, все още бил най-големият в света, и той се задържал там. Във Вавилон посрещнали Александър като освободител. А пред него се простирал целият свят, който той трябвало да покори.
Не минали десет години и кръгът се затворил. Владетелят на Изтока, Александър, изморен, измъчен от нечовешкото напрежение през последните осем години, но пълен с планове и идеи, се завърнал във Вавилон. Той бил вече готов за завоюването на Египет и за поход на Запад, за да подчини Картаген, Италия и Испания и да стигне до пределите на тогавашния свят — Херкулесовите стълбове. Но в разгара на подготовката за поход се разболял. Няколко дни Александър се борил с болестта, съвещавал се с пълководците, подготвял за поход флотата. В града било горещо и прашно. Лятното слънце нажежавало през маранята червеникавите стени на многоетажните къщи. През деня затихвали шумните пазари, удавени от невиждан поток от стоки — евтини роби и скъпоценности, докарани от воините от индийските граници — лесно спечелена и лесно прахосвана плячка. Жегата и прахът прониквали дори през дебелите стени на двореца и Александър се задъхвал — през всичките изминали години той така и не успял да свикне с горещините в източните си владения. Страхувал се да не умре не затова, че треперел от смъртта — с нея, чуждата и своята, той свикнал в боевете. Но смърт, разбираема и дори допустима преди десет години, сега била немислима за него, живия бог. Александър не искал да умира тук, в прашния зной на чуждия град, така далече от сенчестите дъбрави на Македония, без да е завършил своето предопределение. Ако половината свят се простирал тъй покорно в краката на неговите коне, това означавало, че втората половина на света трябва да се присъедини към първата. Той не можел да умре, без да види и покори Запада.