Читать «Трима мъже в снега» онлайн - страница 5
Ерих Кестнер
… Свободни сме! И дума да не става!
Свободни сме (Доколкото ни дават!)
Пак можем, щом премръзнем, да треперим,
пред пълните витрини да се зверим,
със празен джоб „безгрижно да живеем“,
да дишаме безплатно, да се смеем,
да пукнем, ако щем, сме с пълно право!…
И — продължи ли тъй — във строя пак
със бодра стъпка да ударим крак!
Свободни сме! Какво ли ни остава?…
Кестнер се включва активно в борбата против „Атомната смърт“, борбата на честните интелектуалци в Западна Германия, пред чиито очи нагло се прокарват нови закони за задължителна военна служба, гласуват се чудовищни военни бюджети, строят се атомни площадки. Та може ли изобщо да се очаква, че Кестнер ще остане настрана от тая борба? Не, този път той не иска да дочака „снежната топка да се превърне в лавина… Снежната топка трябва да се стъпче, преди да се е търкулнала по склона!“
С живо слово и с перо Кестнер разобличава, осмива, предупреждава, застанал на страната на милионите хора, жадуващи да запазят световния мир.
Първи предговор
Милионерът като тема за художествено произведение
Милионерите излязоха вече от мода. Дори филмовите критици твърдят така. А това те кара да се позамислиш.
Те пишат, че хората не можели да понасят вече галонирани лакеи, градини, просторни като паркове, и разкошни вили. Омръзнало им било да гледат по стените истински Тицианови картини, омръзнали им били и пакетите с акции в огнеупорните каси — и нечувано предизвикателство било да показваш на зрителите празненства с повече от двадесет що-годе елегантно облечени гости.
Но напоследък четох във вестника, че все още имало милионери.
Нямам възможност да проверя достоверността на тази вест. Във всеки случай между моите познати няма нито един милионер. Но това може и да е случайно. То не доказва още нищо.
В Англия — тъй пишеше във вестника — имало над двеста законно зарегистрирани жители, всеки от които разполагал най-малко с един милион фунта стерлинги. А тъй било и в други страни.
По какви причини тогава милионерите не са вече на мода? Защо хората са против това те и луксозната им обстановка да бъдат отразявани на екрана и в романите?
Кражбите с взлом и разбойническите нападения са неподходящи като тематика, защото и в действителност — освен за самите крадци — едва ли са нещо желателно.
Обаче милионерите? Нима те са забранени? Или пък са опасни?
Но като четох напоследък, че все още имало милионери, прочетох също тъй, че техният брой почнал да намалява. И може би тъкмо това указание води до отговора, който търся… Читателят положително е поглеждал понякога към небето по времето, когато слънцето залязва зад хоризонта. Няколко минути след неговия залез западните облаци внезапно започват да пламтят. Те аленеят. Блестят самотни над света, потъващ в сивота и мрак.
