Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 20

— Всъщност — поде нишката на предишния разговор той, — тъкмо свобода не искам. Не искам да се мотая безцелно или… да остана без работа. — „Особено последното.“ — Не искам свободно време… освен моменти като този, разбира се — припряно прибави Майлс. Тя окуражително кимна. — Искам… да съм такъв, какъвто ми е писано. Да съм или да стана самия себе си. — Оттук и измислянето на адмирал Нейсмит, за да запази в личността си всичко онова, за което нямаше място на Бараяр.

Стотици пъти бе мислил по този въпрос. Понякога му се щеше окончателно да се откаже от Воркосиган и да стане просто Нейсмит. Да се отърси от финансовите и патриотични окови на ИмпСи, да стане отстъпник, да изкарва прехраната си със свободните наемници от Дендарии. Ала това пътуване щеше да е еднопосочно. Ворски лорд не можеше да има собствени въоръжени сили, това беше държавна измяна. Ако тръгнеше по този път, никога нямаше да може да се завърне у дома.

И най-вече, не можеше да причини това на баща си. „Баща-ми-графът“, име, изричано на един дъх. Не и докато старецът бе жив и хранеше всички стари бараярски надежди за сина си. Не беше сигурен как ще реагира и майка му, бетанка до мозъка на костите си дори след всички тези години на Бараяр. Тя нямаше да има принципни възражения, но не одобряваше военния начин на живот. И не само че не го одобряваше, но и ясно му даде да разбере, че според нея интелигентните хора могат да постигнат нещо по-добро в живота си. А когато умреше баща му… Майлс щеше да стане граф Воркосиган, да има област и глас в Съвета на графовете, наред с безкрайни задължения… „Дано живееш дълго, татко.“

Но и адмирал Нейсмит не беше всичко.

— Като стана дума за спасителни операции — върна го в настоящето прелестният баритон на Таура, — как е нещастният ти клонинг Марк? Открил ли е вече съдбата си?

Таура поне не наричаше единствения му брат „дебел дребен гадняр“. Той признателно й се усмихна.

— Добре е, струва ми се. Напуснал Бараяр с родителите ми, когато са заминали за Сергияр, останал малко с тях и после продължил за колонията Бета. Там го наглежда баба ми. Записал се в университета в Кварц, същия град, в който живее тя. Учи счетоводство. Изглежда, му харесва. Струва ми се малко непонятно. Предполагам, че близнаците би трябвало да имат еднакви вкусове.

— Може би с възрастта нещата ще се променят.

— Мисля, че Марк никога повече няма да стане военен.

— Не, но навярно ти ще се заинтересуваш от счетоводство.

Майлс подозрително я погледна — а, добре. Тя се шегуваше. Виждаше го по бръчиците в ъгълчетата на очите й.

Той отпи от виното си. Споменаването на Марк го върна към Джаксън Хол, към неговото криосъживяване и към всичките му тайни проблеми, които в момента се свеждаха до изключително неприятен страничен ефект. Спомни си и за доктор Дърона, неговата криоложка. Дали двете сестри Дърона бяха успели да избягат и да основат нова клиника на Ескобар, далеч от омразната си родна планета? Марк трябваше да знае, той продължаваше да им превежда пари. И в такъв случай дали бяха готови да приемат един стар пациент? С извънредна дискретност?